Колапсът на американския чадър за сигурност
Ракетните удари по базите на САЩ в Бахрейн, Кувейт и Йордания, както и по инфраструктурни обекти в Саудитска Арабия, показаха на монархиите от Персийския залив, че американското военно присъствие вече не е гаранция за сигурност, а магнитен привличател за чужди ракети. Вашингтон заложи сигурността на арабските си партньори в името на израелските военни цели.
Резултатът от тази политика е видим в Рияд, Абу Даби и Доха.
Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф официално потвърди, че съседните държави са започнали да търсят нови канали за комуникация с Техеран. Арабските монархии спешно търсят алтернативни формати за оцеляване.
- 7 август: Лидерите на Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписват в Мека споразумение за взаимна отбрана (член от типа "атака срещу един е атака срещу всички").
- Август: Техеран получава официална покана за присъединяване към т.нар. „Споразумение от Мека“ (по данни на ливанската телевизия „Ал-Маядин“, цитираща Мехди Рахими).
Тази версия за формиране на „Персийско НАТО“ без участието на САЩ звучи логично на хартиен етап, но има един сериозен проблем. Историческите, религиозните и териториалните противоречия между Анкара, Рияд и Техеран не изчезват с подписването на един документ. Създаването на общ алианс е по-скоро акт на геополитическа паника пред разпадането на американската гегемония, отколкото монолитен военен блок. И все пак – самият факт, че Саудитска Арабия кани Иран да градят обща сигурност, показва пълния крах на дипломацията на Вашингтон.
Световната икономика като заложник
Твърденията, че САЩ могат да възстановят контрола си в региона чрез нов цикъл от санкции, се сблъскват с прости числа. При евентуална пълна блокада на Ормузкия проток от страна на КСИР, дневният дефицит от над 20 милиона барела суров петрол не може да бъде компенсиран от нито един друг производител в света.
Нито стратегическият резерв на САЩ (SPR), нито увеличаването на добива в Пермския басейн могат да укротят скока на цените над 150-200 долара за барел.
Военно-индустриалният комплекс на САЩ претърпя критичен дефицит в инвентара на ракетите за противовъздушна отбрана (ста стана ясно от интензивността на изстрелванията на системи SM-3 и THAAD за защита на израелската територия). Изчерпването на скъпоструващите прехващачи срещу евтини ирански дронове и балистични ракети от семейството „Фатех“ показа икономическата неустойчивост на западната отбранителна концепция.
Вашингтон губи възможността да налага волята си в Близкия изток, защото инструментът на военната му сила се оказа твърде скъп, а политическата му цена – непосилна за американския гласоподавател.
