По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомията на „Червения август“: Когато необразоваността се превръща в държавна доктрина
На 8 август 1966 година Централният комитет на Китайската комунистическа партия приема „Решението относно Великата пролетарска културна революция“, останало в историята като „16-те точки“. Този документ официално дава старт на процес, чиято изразена цел е изкореняването на т.нар. „Четири стари“ – стари обичаи, стара култура, стари навици и стари идеи. Според редица исторически изследвания, масовите прояви на насилие започват в Пекин, където ученици и студенти, организирани в отряди на хунвейбините („червеноармейците“), започват системно преследване срещу преподавателския си състав и представителите на хуманитарната интелигенция.
По данни на изследователи на периода, само в рамките на август и септември 1966 година в Пекин са убити или тласнати към самоубийство над 1700 души, включително ректори на университети, професори и писатели. Разграбени и унищожени са хиляди архитектурни паметници, библиотеки и частни колекции. В град Цюйфу, родното място на Конфуций, хунвейбините от Пекинския педагогически университет унищожават над 6000 исторически артефакта, паметника и древни ръкописи.
В основата на тази мобилизация стои психологическият механизъм на реваншизма. Кампанията насочва агресията на подрастащото поколение не просто срещу класови врагове, а срещу самия институт на академичното и културното превъзходство. Липсата на образователни постижения бива превърната в идеологическа добродетел, а носителите на знания – в легитимна мишена за публично унижение.
Социалната психология на реваншизма: Пролетариат срещу отличници
Практиката на т.нар. „сесии за критика и борба“ (пипан хой) включва поставянето на високи картонени шапки и табели с обвинения върху вратовете на жертвите, последвани от физически тормоз на публични площади. Документирани са случаи, в които гимназисти пребиват до смърт своите учители с каиши и тояги, окуражавани от официалните директиви за „разрушаване на старото“.
Образователната система на страната е практически парализирана. От 1966 до 1970 година приемът във висшите учебни заведения в Китай е напълно преустановен. Едва през 1970 г. започва ограничен прием на т.нар. „студенти от средните маси“ (работници, селяни и войници), чийто подбор се извършва не въз основа на изпити, а въз основа на политическа лоялност и произход.
Този институционален вакуум води до трайна загуба на квалифицирани кадри във всички сектори на стопанството. Инженери, лекари и агрономи са изпращани на физически труд в селските райони за „превъзпитание“.
