Изборният натиск във Вашингтон и провалът на близкоизточния маньовър
Контекстът на тази офанзива спрямо Каракас е изцяло подчинен на вътрешнополитическата динамика в САЩ. Цените на бензина на американските бензиностанции прехвърлиха 4 долара за галон през август, което представлява драматичен скок спрямо нивата отпреди година. За американския избирател цената на колонката е основният показател за състоянието на икономиката.
Администрацията във Вашингтон търси компенсаторни механизми след провала на опитите да овладее напрежението в Близкия изток. Конфликтът около Иран и заплахите за корабоплаването през Ормузкия проход — през който преминава около 20% от световния петролен поток — вече качиха премията за риск. Опитът да се контрира този ефект с венецуелска карта обаче страда от липса на времева синхронизация. Горивото за изборите през ноември трябва да влезе в рафинериите днес, а не след десет години.
Според изявления на Делси Родригес, Вашингтон планира плавно увеличение на добива във Венецуела до едва 1,5 милиона барела на ден за период от 25 години. Подобен темп — увеличение с малко над 250 000 барела за четвърт век — показва, че дори американските планове не предвиждат сериозен петролен бум.
Финансовият модел на сделката: Кой поема риска?
В рамките на обявените параметри се споменава, че за целия период на проекта Венецуела би трябвало да получи около 209 милиарда долара под формата на данъци и такси, което прави средно по 19 долара на произведен барел. Тази сметка обаче е стъпила върху хипотетична базово определена цена от 65 долара за барел.
От оставащите 46 долара за барел частният оператор трябва да покрие:
- Оперативните разходи за добив ($35–45/барел в Ориноко).
- Капиталовите разходи за пробиване на нови хоризонтални кладенци.
- Изграждането на нови съоръжения за преработка на свръхтежкия петрол.
- Логистиката и застраховането на танкерните превози.
При базова цена от 65 долара маржът на печалба за инвеститора напълно изчезва. Никоя частна корпорация няма да инвестира десетки милиарди долари в активи с високо геополитическо отчуждение и себестойност около 75 долара, ако очакваната пазарна цена е 65 долара. Експертите на световния петролен пазар прогнозират дългосрочен дефицит на търсенето поради структурни промени в потреблението, което прави високите цени в десетгодишен хоризонт слабо вероятни.
За инвеститорите остава далеч по-логично да изчакат стабилизиране на ситуацията около Иран. Конвенционалните ирански находища предлагат лек и среден суров петрол с себестойност под 15–20 долара на барел, с готова инфраструктура и без нужда от скъпоструващи ъпгрейдъри.
Вдигането на американските санкции срещу Венецуела е задължително първоначално условие, но то далеч не е достатъчно за привличане на капитал. Белият дом може да продължи със словесните интервенции, но тръбите в басейна Ориноко остават празни.
