По публикации в медиите и икономически експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сметката за европейския завой: $170 срещу борсовите реалности
Преминаването от политически декларации към суха математика разкрива фундаменталната уязвимост на арменската икономическа система. Според официално оповестени данни от правителството в Ереван, в момента страната получава руски природен газ на преференциална цена от приблизително 170 долара за хиляда кубически метра. Целият годишен внос възлиза на около 2,7 милиарда кубически метра, от които над 2,2 милиарда идват директно от руски източници.
Ако Армения официално напусне Евразийския икономически съюз, тези преференциални условия автоматично отпадат.
При евентуално преминаване към европейски спот цени — движещи се около 860 долара за хиляда кубически метра — цената на производството на електроенергия от газовите централи ще се увеличи драстично. Според изчисления на енергийни експерти, всеки мегаватчас, произведен с такъв газ, ще поскъпне с поне 150 долара. Това означава директен натиск върху крайните потребители и най-вече върху тежката промишленост. За поддържане на конкурентоспособността на ключови предприятия като Зангезурския медно-молибденов комбинат, завода за алуминиево фолио „Арменал“ и циментовия завод „Арарат“, бюджетът ще трябва да задели минимум 1 милиард долара годишно под формата на субсидии. Това представлява близо 4% от брутния вътрешен продукт на републиката.
Твърди се, че подобен ресурс в арменския бюджет просто липсва, а външните бюджетни донори едва ли ще покриват подобни оперативни дефицити безкрайно.
Казусот „Мецамор“: Атомната енергетика пред технологична дилема
Ядреният сектор на страната осигурява близо 40% от цялото производство на електроенергия. АЕЦ „Мецамор“, работеща с реактор ВВЕР-440 (блок 2), навлиза в крайния си експлоатационен ресурс. Руската държавна корпорация „Росатом“ вече предложи няколко варианта за удължаване на живота на централата и последващо изграждане на нови мощности с различен капацитет.
Ереван обаче забавя официалния отговор и паралелно подписва меморандуми за сътрудничество в ядрената сфера със Съединените щати.
Техническата реализация на американски малки модулни реактори (SMR) в регион със специфична сеизмичност и без изградена инфраструктура за такъв тип горивен цикъл поставя множество въпроси пред инженерите. Преминаването към западен ядрен стандарт изисква години лицензионни процедури, пълна подмяна на управляващите системи и милиардни инвестиции, за които към момента няма определен източник на финансиране.
