Илюзията за вечния радиопредавател
От години астрономията се опитва да запълни зейналата дупка в уравнението на Дрейк чрез чисто статистически натрупвания на открити екзопланети. Проблемът никога не е бил в липсата на скалисти тела в обитаемите зони, а в наивното предположение, че разумният живот продължава да ползва електромагнитния спектър за комуникация по същия начин, по който Земята го прави през последния век. Карл Сейгън още през миналия век маркира този проблем с идеята за комуникационния хоризонт, предполагайки, че напредналите общества бързо изоставят радиовълните. Майкъл Гарет обаче сваля романтичната обвивка от хипотезата и вкарва в уравнението реалния фактор, който пречупва кривата на развитие: темпото на технологично акумулиране.
Когато една цивилизация премине през индустриалната си фаза и достигне ниво на създаване на изкуствен общ интелект, скоростта на иновации спира да следва линейни или плавни експоненциални графики. Според публикувания модел, периодът за откриване на дадена цивилизация е обратно пропорционален на скоростта на технологичното й ускорение. Ако през прединдустриалната епоха знанията се удвояват на всеки век, то потенциалното й „припокриване“ с нашите детектори би могло да продължи 2000 години. При индустриално темпо с удвояване на всеки 25 години този прозорец пада на 500 години. В момента, в който компютърните системи поемат сами собственото си изследване и развой, времето за удвояване пада под една година. Изчисленият прозорец за радиовъзможност за прихващане пада до по-малко от 20 години.
