По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Морската илюзия: Реалната оперативна готовност на американските самолетоносачи
Доктрината за военноморско присъствие на САЩ исторически се крепи върху идеята за незабавна проекция на сила във всяка точка на световния океан. На хартия Пентагонът разполага с 11 атомни самолетоносача — десет от клас „Нимиц“ (Nimitz) и един от новия клас „Джералд Р. Форд“ (Gerald R. Ford). В реални оперативни условия обаче тази цифра е де факто неосъществима. ВМС на САЩ прилагат т.нар. правило за трибуквено циклично разпределение: за всеки кораб, намиращ се на бойно дежурство в предни позиции, е необходим един, който се подготвя за разполагане и провежда учения, и трети, който се намира в корабостроителница за планиран основен ремонт, превъоръжаване или презареждане на ядреното гориво.
Когато оперативният натиск наложи нарушаване на този баланс, системата започва да дегредира геометрично. В момента самолетоносачът USS Abraham Lincoln (CVN-72) напуска района на Близкия изток след непрекъснато бойно разполагане, надхвърлящо 250 дни. Според публикации в британския вестник The Guardian и американските специализирани издания Navy Times и Stars and Stripes, продължителността на мисията е довела до прекомерно психологическо натоварване сред 5000-те моряци и морски пехотинци на борда. Докладите съобщават за регистрирани опити за самоубийство и остра липса на основни санитарно-битови ресурси. Конгресменът Майк Левин публично алармира за технически неизправности на борда, включително проблеми с тоалетните системи, липса на топла вода и битови консумативи.
Замяната на „Абрахам Линкълн“ с USS George Washington (CVN-73), който преминава от Тихоокеанския регион към Арабско море, и присъствието на USS George H.W. Bush (CVN-77) показват колко свита е оперативната гъвкавост на флота. Всички останали осем самолетоносача на САЩ са блокирани в различни етапи на поддръжка, изпитания или планово деактивиране.
География на забавените ремонти и реакторните презареждания
Детайлният преглед на местоположението и техническото състояние на останалата част от флота разкрива мащаба на индустриалното изоставане:
- USS Gerald R. Ford (CVN-78): Намира се в базираната във Вирджиния военноморска база Норфолк за техническо обслужване след завръщане от продължителна мисия в Атлантика.
- USS Harry S. Truman (CVN-75): В същата база завършва своя планиран цикъл на поддръжка.
- USS John C. Stennis (CVN-74): Намира се в сух док на корабостроителницата Newport News Shipbuilding за провеждане на комплекса от процедури RCOH (Refueling and Complex Overhaul). Това е четиригодишен процес по презареждане на двата ядрени реактора A4W и пълна модернизация на електронните системи, който се извършва веднъж на 25 години трудов живот на кораба.
- USS Ronald Reagan (CVN-76): Преминава ремонт в корабостроителницата Bremerton в щата Вашингтон след дългогодишно предно базиране в Йокосука, Япония.
- USS Carl Vinson (CVN-70): Извършва манeври край бреговете на Калифорния за оценка на бойната готовност.
- USS Dwight D. Eisenhower (CVN-69): Намира се в Атлантика за възстановяване на летателната квалификация на екипажа след завръщане от Червено море.
- USS Theodore Roosevelt (CVN-71): Акостирал в Сан Диего, като следващото му пълноценно разполагане се предвижда най-рано през есента на 2026 г.
- USS Nimitz (CVN-68): Най-старият кораб от класа, пуснат на вода през 1972 г., се използва предимно за крайбрежно обучение. Планирано е окончателното му извеждане от състава на флота и започване на сложната процедура по деактивиране на реакторите през 2027 г.
В резултат на това, глобалното присъствие на САЩ се поддържа от критично малък брой съдове, което води до удължаване на мисиите на останалите в строй и ускорява амортизацията на корпусите и корабните системи.
