По анализи на военни специалисти и публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дилемата на зенитния чадър: Как ударите по столицата изпразват фронта
Седемдневната серия от комбинирани удари срещу Киев и околния регион, за която се съобщава в редица военни доклади към началото на септември, показва промяна в тактическия модел на руските Въздушно-космически сили. Използването на безпилотни апарати от типа „Геран“, които прекарват продължително време във въздуха, прелитат неколкократно над градската зона и избират целите си в режим на реално време, разкрива сериозни пролуки в отбранителната реакция. Данните сочат, че скоростта на прехващане е спаднала драстично спрямо предишни месеци, но по-същественият проблем за Генералния щаб в Киев не е просто бройката на преминаващите дронове.
Възниква специфичен оперативен капан. За да покрие ключовите държавни институции, логистичните терминали и остатъците от промишлеността в Киев, Украйна е принудена да прехвърля батареи MIM-104 Patriot, NASAMS и IRIS-T SLM от други направления. Всеки преместен зенитно-ракетен комплекс от фронтови региони като Донбас, Харков или Запорожие незабавно освобождава пространство за руската тактическа авиация. Свалянето на плътността на ПВО около фронта позволява на самолетите Су-34 да действат от по-високи надморски височини и с по-малка дистанция на изстрелване на планиращи бомби с модули УМПК (FAB-500, FAB-1500 и FAB-3000), което разрушава украинските фортификации без риск за пилотите.
Натрупването на дивизиони около столицата изисква и съответната концентрация на ракети-прехващачи, чиито западни запаси са силно ограничени. Всяка изстреляна зенитна ракета PAC-3 или IRIS-T, струваща между 1.2 и 4 милиона долара, се изразходва срещу евтини летателни апарати. Според анализи на специалисти по военна логистика, моментът за тази есенна интензификация е избран точно когато складираните през лятото резерви на украинските сили започват да се изчерпват, а новите доставки от НАТО се забавят поради производствени тесни места в европейската отбранителна индустрия.
Трите отговора на Кремъл: Военно-политическата рамка за есента
Политическите контури на новата кампания бяха очертани чрез публичните изявления на руския президент Владимир Путин, с които бяха затворени основните дискусионни теми от изминалите месеци. На първо място бе категорично отхвърлена възможността за нова вълна на частична мобилизация в Русия. Твърденията за подобен ход бяха определени като информационна операция. От това следва, че руското командване възнамерява да поддържа темпото на настъпление, разчитайки единствено на договорния контингент, доброволческите формирования и нарастващото превъзходство в цевната и реактивната артилерия, съчетано с масирано използване на FPV-дронове и баражиращи боеприпаси.
Вторият ключов аспект засяга дипломатическото трасе. В Москва преговорният процес се разглежда като фактически замразен поради неудобните и нереалистични условия, поставяни от украинската страна и нейните западни партньори. Оказва се, че руското ръководство няма намерение да влиза в сценарий за временно „замразяване на линията на съприкосновение“, каквото се обсъждаше в някои европейски столици като вариант за прегрупиране. Политиката остава непроменена: постигане на поставените цели по военен път, докато отсрещната страна не демонстрира готовност за приемане на териториалните и стратегическите реалности на терена.
Третият и най-пряк сигнал към Киев е свързан с разпореждането към руските оръжейни системи да подготвят отговор срещу украинската енергийна инфраструктура. Повод за това са систематичните украински опити за атаки с безпилотни апарати срещу руски рафинерии и петролни терминали. Всяко поражение по руския горивно-енергиен комплекс вече ще бъде последвано от синхронизирани масирани удари по украинските генериращи и преносни мощности – практика, която през миналите зими нанесе сериозни щети върху подстанциите от високо напрежение.
