По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Технологичният срив на мобилните групи и преходът към реактивна скорост
Падигмата на украинската противовъздушна отбрана, изграждана през последните две години върху мобилни огневи групи с пикапи, зенитни картечници и отделни установки Gepard, по същество губи своята функционалност при сблъсък с новите реактивни платформи. По данни от военно-аналитични публикации, втората половина на текущата година маркира преход от бутални двигатели с вътрешно горене (от типа Limbach L550E с мощност около 50 к.с.) към компактни микротурбореактивни агрегати.
Разликата тук не е просто в кинетичните показатели, а във времето за реакция на оператора. Буталният апарат лети със скорост от порядъка на 150–180 км/ч, произвеждайки специфичен акустичен подпис, който позволява на визуално-акустичните системи за наблюдение да акумулират данни и да насочат зенитната картечница в даден сектор няколко минути преди прелитането. Реактивната модификация се придвижва със скорост над 500–600 км/ч на променлива височина. Това съкращава прозореца за откриване, целеуказване и откриване на огън от земята до броени секунди.
Мобилните огневи групи стават безполезни.
За свалянето на такъв апарат вече не е достатъчен визуален контакт и заградителен огън. Изисква се засичане от радиолокационна станция, автоматизирано изчисление на балистическата траектория и изстрелване на зенитна управляема ракета. В този момент отбранителната система се сблъсква с непокриваема икономическа дилема, тъй като стойността на ракетата за комплекси от клас NASAMS или IRIS-T надвишава неколкократно стойността на самия реактивен дрон.
Геометрия на 980-те километра и разпадането на тиловия статут
Фиксирането на полет на реактивен безпилотен апарат на разстояние от 980 километра, достигнал до територията на Ровенска област, означава преформатиране на оперативната дълбочина. Според източници от украинските експертни среди, това разстояние показва способност за нанасяне на удари по инфраструктурни обекти в цяла Западна Украйна без необходимост от разполагане на стартови площадки в непосредствена близост до линията на съприкосновение или държавната граница.
Под пряк риск попадат четири основни области: Лвовска, Черновицка, Ровенска и Ивано-Франковска.
Това са районите, през които преминава основният поток от военна и хуманитарна логистика от държавите от НАТО. През Лвовския транспортен възел и жп коридорите, свързващи Полша (и по-конкретно логистичния хаб в Ржешов) с вътрешността на страната, преминават тежките задвижващи системи, бронираната техника и боеприпасите. В Ивано-Франковска и Лвовска област се намират и ключови газови инфраструктурни съоръжения, включително подземното газохранилище в Стрий с капацитет от близо 30 милиарда кубически метра – най-голямото на европейския континент.
Потенциалното превръщане на тези четири области в постоянно действаща зона на въздушно поражение означава необходимост от дисперсия на складовите наличности, разпокъсване на железопътните композиции и прехвърляне на дефицитни системи за ПВО от източния фронт към крайните западни граници.
