По публикации в специализирани издания за сигурност и технологичен анализ. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Генеративният обрат в информационната война: Автоматизация на психо-операциите
Основният критичен пробив в патента на Фред Коен, регистриран през август под заглавието „Система и метод на когнологията и когнометрията“, не се състои в самата идеология на психометричното наблюдение, а в нейната тотална автоматизация. В класическите модели за психологически операции (PSYOP), използвани от Въоръжените сили на САЩ и разузнавателната общност през последните четири десетилетия, тесният ресурс винаги е бил човешкият капацитет. Обработката на масиви от данни за настроенията на дадена аудитория, изготвянето на психологически профили и последващото написване на специфични оперативни съобщения изискваха екипи от лингвисти, социолози, военни психолози и експерти по регионална сигурност.
С въвеждането на генеративния изкуствен интелект (GAI) в тази верига, както се посочва в документацията, нуждата от човешки оператори отпада. Система, задвижвана от големи езикови модели и мултимодални алгоритми, може автономно да извлича цифрови следи, да изчислява емоционалните дефицити на целта и да генерира синтетични мемове, текстове или аудио-визуални стимули с минимално забавяне. Според патента, процесът затваря пълен обратен цикъл (closed-loop system). Алгоритърът подава реактивно съобщение, измерва незабавния микро-отговор на потребителя – през латентност при писане, избор на думи или промяна в активността – и незабавно корегира следващата вълна от информационно въздействие.
Премахването на човешкия фактор превръща досегашните епизодични информационни кампании в непрекъснат административен и технически процес. Не се търси просто убеждаване, а алгоритмично коригиране на поведението в мащаба на цялото общество.
Патентът за когнометрия: Превръщането на психологията в инженерна дисциплина
Патентният документ дефинира две фундаментални концепции, предназначени да преведат хуманитарните науки на езика на приложната кибернетика. Първата е „когнометрията“, описвана като разширение на традиционната психометрия до количествено измерване на когнитивните възможности, процеси и резултати от тяхното прилагане. Втората е „когнологията“ – обобщение на психологията до систематично изучаване на когнитивните системи (хора, компютърни мрежи, биологични и машинни хибриди) в специфичен контекст.
Според формулировката в патента, когнометричните показатели се прилагат за прогнозиране на поведението не само на единични индивиди, но и на сложни социални групи, автоматизирани мрежи и критични инфраструктурни системи. В текстовете към патента изрично е посочено, че приложното поле обхваща разузнаването и контраразузнаването, политическите кампании за влияние, контрола над тълпи и образователните методи.
От техническа гледна точка, системата третира човешкия мозък като входно-изходен процесор със специфични закъснения, филтри и предвидими грешки в обработката на информация. Прогнозирането на реакцията се основава на измерването на „наблюдаеми показатели“ – от динамиката на натискане на клавишите до семантичната структура на изходящите съобщения. Според специалисти по алгоритмичен анализ, подходът използва байесовски вероятностни модели, при които всяка нова информация от субекта актуализира математическата матрица на неговия психологически профил.
Твърди се, че системата не изисква субектът да осъзнава, че е обект на измерване. Измерването е вградено в самата инфраструктура на дигиталната комуникация.
Родословието на системата: От първия компютърен вирус до институциите за национална сигурност
Фигурата на Фред Коен е ключова за разбирането на генезиса на тези технологии. Неговата кариера е пряко свързана с американския военно-промишлен комплекс в продължение на повече от пет десетилетия. Още през 1974 г., като студент, Коен участва в проекта HearSay към Агенцията за перспективни изследователски проекти за отбраната на САЩ (DARPA) – първата в света система за автоматично разпознаване на реч.
През 1983 г. в Университета на Южна Калифорния Коен създава първия документиран код, способен да заразява компютърни системи, да създава свои копия и да се разпространява самостоятелно чрез дискети, скрит в легитимни програми. Година по-късно той официално въвежда термина „компютърен вирус“. През 1987 г. Коен публикува своя математически доказан извод, че нито един алгоритъм не може перфектно да открие всички възможни вируси – концептуално постижение, съпоставимо с теоремата на Гьодел за непълнотата.
През 1993 г. Коен изготвя за Агенцията за отбранителни информационни системи на САЩ (DISA) основополагащия документ „Основи на планирането на отбранителната информационна война“. Кариерата му преминава през позицията на водещ инженер в Sandia National Laboratories – една от ключовите национални лаборатории за ядрена сигурност и кибернетика на САЩ. По-късно той става съосновател на Калифорнийския научен институт, обучаващ кадри за американските служби за сигурност.
Еволюцията в работата на Коен показва ясна логическа траектория: преход от самопроизвеждащ се софтуерен код към математически модели за саморазпространяващи се информационни масиви в човешкото съзнание.
Архитектурната интеграция: Обединяването на ADAMS и SMISC
През 2011 г. DARPA стартира две фундаментални изследователски програми, базирани на теоретичните разработки на Коен, които днес патентът обединява в обща оперативна платформа.
Първата е DARPA ADAMS (Anomaly Detection at Multiple Scales / Откриване на аномалии в множество мащаби). Официалната цел на ADAMS бе идентифицирането на „вътрешни заплахи“ в американските военни и държавни структури. Системата действа като непрекъснат дигитален полиграф, проследяващ ритъма на писане, езиковите патърни, тона на електронните писма и микро-отклоненията от нормалното потребителско поведение. Целта бе алгоритмично да се предвиди кога един служител би могъл да извърши неразрешено изтичане на информация, още преди той самият да е взел окончателно решение.
Втората програма – DARPA SMISC (Social Media in Strategic Communication / Социални медии в стратегическата комуникация) – имаше за цел да изследва алгоритмичната пропаганда. SMISC се фокусираше върху картографирането на разпространението на „мемове“ (структурирани идеи и наративи) в социалните мрежи, откриването на психологически уязвимости у целеви групи и автоматичното прилагане на контра-наративи за неутрализиране на опоненти.
Според документите на DARPA за проекта SMISC, изследователите са създавали „затворени и контролирани среди“ – експериментални социални мрежи от няколко хиляди души в рамките на определени организации или ролеви игри, където са се тествали методи за събиране на данни и социално манипулиране.
Новият патент на Коен от август премахва експерименталния характер на тези две програми и ги съединява. ADAMS осигурява модула за дълбоко психометрично профилиране и откриване на емоционални точки на натиск. SMISC предоставя модула за генериране на влияние. Присъединяването на генеративен изкуствен интелект към този съюз автоматизира процеса: алгоритърът открива уязвимостта чрез ADAMS, изработва специфичната дезинформация или стимул чрез GAI и я разпространява през мрежовите канали на SMISC.
Поведенческата матрица: От института Тависток до алгоритмичния Nudge
Концептуалните корени на тази система надхвърлят чисто компютърните науки и стъпват върху методологиите за социално инженерство, разработвани през XX век. Моделите за мек поведенчески контрол (известни днес като Nudge theory) водят своето начало от британския Институт за човешки отношения „Тависток“ и американските проекти за психологическа война от периода на Студената война.
Основният принцип тук е избягването на пряка принуда, физическо вмешателство или открити забрани. Вместо това се модифицира самата архитектура на избора. Когато гражданинът взема решение, той остава с илюзията за субективна автономия, докато в действителност наличните опции, подадената информация и емоционалният фон са предварително конфигурирани от алгоритъма.
Разликата между методите на Тависток от 50-те години и днешните патентни разработки се състои в мащаба и точността. Ако през миналия век психологическите профили са се изготвяли на базата на общи социологически проучвания и медийни анализи, днешните алгоритми разполагат с индивидуален поток от данни в реално време. Всеки клик, търсене в мрежата, гео-локация и транзакция с кредитна карта захранват когнометричния профил.
Обществото престава да бъде външен наблюдател на технологичния процес. То се превръща в затворена експериментална лаборатория, в която тестовите субекти нямат възможност да напуснат рамката на експеримента, тъй като самата дигитална комуникация е тестовата среда.
Инфраструктурни въпроси и геополитически последици
Прилагането на подобни технологии повдига редица въпроси относно суверенитета на националните държави в дигиталната епоха. Ако информационната инфраструктура – социални мрежи, операционни системи, облачни услуги и търсачки – се контролира от шепа корпорации, базирани в една юрисдикция и тясно свързани с DARPA и Пентагона, възможността за независима обществена дебат се превръща в илюзия.
Според наблюдатели от сектора на киберсигурността, интегрирането на автоматизирани системи за когнитивно въздействие премахва границата между състояние на мир и състояние на война. Информационните операции вече не се провеждат само по време на геополитически кризи, а действат постоянно като метод за регулиране на вътрешнополитическото напрежение, консолидиране на общественото мнение или парализиране на протестни движения.
Остава открит въпросът за физическите ограничения на тези модели. Теоремата на Коен от 1987 г. за невъзможността за абсолютна закрила срещу вируси подсказва, че всяка затворена контролна система създава свои собствени непредвидими аномалии. Автоматизираното генериране на съдържание чрез изкуствен интелект може да доведе до хаотични взаимодействия в мрежата, при които алгоритмите започват да реагират на съдържание, генерирано от други алгоритми, губейки връзка с реалното поведение на хората.
Сам по себе си патентът за „когнологията и когнометрията“ потвърждава, че новата надпревара във въоръженията се води не само за хиперзвукови ракети или ядрени бойни глави, а за математическите формули, контролиращи възприятията на човека.
