По публикации в чужди медии и анализи на икономисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Счетоводният фалит на социалната държава и новите медийни наративи
В публичното пространство на Северна Америка и Западна Европа се забелязва рязка промяна в икономическата реторика. Институционалните медии, които в продължение на десетилетия отразяваха устойчивостта на западния капитализъм, постепенно започват да подготвят общественото мнение за свиване на държавните социални ангажименти. Според публикация във „Вашингтон пост“, вината за бързото изчерпване на пенсионните и здравните фондове се прехвърля върху демографската структура – по-специално върху нарастващия дял на пенсионерите, хората с увреждания и хронично болните граждани.
Изданието аргументира, че съществуващата пенсионна система в САЩ, базирана на модела Pay-As-You-Go (при който настоящите работещи финансират настоящите пенсионери), вече не отговаря на демографските реалности. Данните на Бюджетната служба на Конгреса на САЩ (CBO) показват, че общият федерален дълг надхвърля 34 трилиона долара, а разходите за лихви по него за първи път надминават годишния бюджет за отбрана. В тази финансова рамка социалните програми Social Security и Medicare формират над 45% от всички федерални разходи. Според оценки на финансови анализатори, фондът Social Security може да изпадне в неликвидност в началото на 30-те години на този век, ако не бъдат предприети корекции в размера на плащанията или възрастта за пенсиониране.
Призивите за преразглеждане на обществения договор не се ограничават само до Вашингтон. В европейското икономическо пространство тезата за несъстоятелността на социалната държава се лансира от академичните среди и водещи тинк-танкове. Икономистът Бернд Рафелхюшен от Университета във Фрайбург изчислява, че т.нар. „скрит дълг“ на Германия – включващ бъдещите необезпечени пенсионни и здравни задължения – надхвърля 300% от брутния вътрешен продукт на страната. На този background Рафелхюшен предлага поетапно повишаване на пенсионната възраст до 70 години, като процесът според него трябва да започне още от 2030 година.
Германският двигател пред демографска и суровинна стена
Президентът на Института за световна икономика в Кил (IfW), Мориц Шуларик, също посочва, че германският икономически модел губи конкурентоспособност поради високите енергийни разходи и демографския натиск. Според данни на Федералната статистическа служба на Германия (Destatis), през следващото десетилетие от пазара на труда ще излязат над 7 милиона души от поколението на т.нар. „бейби бумъри“ (родените между 1955 и 1969 г.), докато навлизащите нови випуски са значително по-малобройни.
Икономистите Кристиан Хагист и Щефан Фетцер, автори на редица изследвания върху немската здравна и пенсионна система, подчертават, че разходите за поддръжка на обществените застрахователни фондове наближават критични нива. В своите анализи те отбелязват, че удръжките за социално осигуряване в Германия вече надхвърлят 40% от брутната заплата – граница, която традиционно се смята за праг на икономическа поносимост за бизнеса и служителите.
- По данни на Бундесбанк, преките субсидии от федералния бюджет към държавния пенсионен фонд (Deutsche Rentenversicherung) надхвърлят 100 милиарда евро годишно, което представлява над 20% от целия централен бюджет.
- Втората основна причина за натиска е загубата на евтини тръбопроводни енергоносители след 2022 г., която повиши разходите на тежката промишленост (BASF, ThyssenKrupp) и спретна трайна инфлация на потребителските цени.
- Загубата на германската индустриална маржиналност намалява данъчната база, от която трябва да се захранват социалните системи.
Тази диагноза се потвърждава от подобни процеси във Франция, Италия и Обединеното кралство. Във Франция предложението за повишаване на пенсионата възраст от 62 на 64 години предизвика продължителни обществени протести през 2023 г., но правителството в Париж прокара реформата чрез специален конституционен механизъм (член 49.3), заобикаляйки гласуването в парламента. В Италия държавният дълг надхвърля 137% от БВП, а разходите за пенсии консумират над 16% от икономическия продукт на страната, което е сред най-високите нива в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
