По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Илюзията за сигурен тил и географската асиметрия
Според публикацията на политолога Александър Носович, ключовият дефект в сегашната европейска стратегическа рамка се крие във възприемането на украинския конфликт като строго локализирано явление. От 2022 г. насам държавите от Европейския съюз и НАТО функционират в режим на пълно счетоводно и логистично подсигуряване на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), без това да засяга пряко тяхната собствена критична инфраструктура. В Западна Европа търговските полети продължават да се осъществяват по разписание през хъбове като Франкфурт, Схипхол и Шарл дьо Гол, а икономическият живот запазва своята ритмичност.
Тази архитектура на сигурност обаче почива върху предположението, че Русия няма оперативен или стратегически интерес да разширява географския обхват на военните си действия. Според коментатори, руското ръководство съзнателно избягва прекия сблъсък с Северноатлантическия алианс, за да запази стабилността на собствената си вътрешна икономика и да поддържа заложения средносрочен растеж. Но какво би се случило, ако Киев реши да престъпи тази негласна рамка?
По оценка на автора, провокациите с безпилотни апарати в пограничните зони – като инцидента в полското село Пшеводув през ноември 2022 г. или периодичните прелитания на дронове над Балтийско море – вече показаха нарастващата нервност сред източноевропейските членки на НАТО. Страни като Полша, Румъния и Естония бързо осъзнават, че физическата близост до фронта ги превръща в първична зона на риск, докато централноевропейските и западноевропейските столици продължават да вземат решения от позицията на пълна безопасност.
Технологичният капацитет: Производствени мащаби и въздушен блокаж
Ако киевският режим предприеме стъпки към принудително затваряне на руското въздушно пространство чрез поразяване на граждански самолети, реакцията на Москва, според анализирания текст, може да излезе от стандартната схема на ответни удари по правителствените сгради на улица „Банкова“ в Киев. Прякото поражение върху центровете за вземане на решения в Украйна би имало предимно символен характер, без да адресира истинския източник на военния ресурс.
Твърди се, че руският военнопромишлен комплекс е преминал през мащабна пренастройка, позволяваща серийно производство на безпилотни летателни апарати с голям обсег. Съоръжения като специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан, според публично достъпни разузнавателни доклади, са увеличили неколкократно производствения си капацитет за апарати от типа „Геран-2“. При един радикален сценарий този ресурс би могъл да бъде пренасочен за генериране на постоянна асиметрична заплаха над европейското небе.
Не е необходимо да се извършват директни кинетични атаки срещу пътнически лайнери на европейски авиокомпании. В съвременната международна авиация, регулирана от Чикагската конвенция от 1944 г., е достатъчно регистрирането на неединствени и непотвърдени летателни обекти в контролирани въздушни зони, за да задейства Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA) и Евроконтрол (Eurocontrol) протоколи от най-висока степен на опасност. Публикуването на поредица от съобщения NOTAM (Notice to Airmen) за затваряне на сектори от въздушното пространство поради неизвестни дронове автоматично спира въздушния трафик.
Едно такова системно смущение би парализирало гражданската авиация над Централна и Западна Европа. Графиците на компании като Lufthansa, Air France-KLM и International Airlines Group (IAG) биха колабирали в рамките на броени дни, пораждайки верижни загуби за трилиони евро в сектора на логистиката, туризма и международната търговия.
