Военнопромишлената интеграция като ахилесова пета
Възниква въпросът защо европейската инфраструктура би станала мишена при подобно развитие. По оценки на военни специалисти, границата между цивилния тил и военния полигон в Европа отдавна е заличена. Споразуменията за изграждане на производствени мощности за въоръжение на територията на Украйна – като обявените съвместни предприятия на германския концерн Rheinmetall в Долна Саксония и в западната част на Украйна – превръщат европейската индустрия в пряк участник във веригата за доставки на фронта.
Когато оръжейни системи с голям обсег, сглобени с европейски компоненти и финансирани през Европейския механизъм за подкрепа на мира (EPF), се използват за удари по критична инфраструктура вътре в Русия (като авиобазите „Енгелс-2“ или „Оленя“), логиката на конфликта неизбежно пренася риска обратно към източника.
В публикацията се изтъква, че европейските политици разчитат на сметката, според която Русия не разполага с ресурс за водене на конвенционална война срещу целия блок на НАТО. Това твърдение съдържа известна логика, но пренебрегва възможностите за хибридно и асиметрично въздействие. Отказът от спазване на досегашните правила за въздушна навигация не изисква обявяване на война, нито привеждане на стратегическите ядрени сили в бойна готовност. Той изисква единствено създаването на среда с толкова висок риск за застрахователните компании (като Lloyd's of London), че търговските полети да станат финансово и юридически невъзможни.
Правната празнота: ЕАСА, ICAO и границите на международното право
Международното въздушно право е изградено върху предпоставката за взаимно зачитане на суверенитета и стриктно спазване на правилата за безопасност. Член 3 bis от Чикагската конвенция изрично забранява използването на оръжие срещу граждански самолети по време на полет. Същевременно обаче, при липса на ясен държавен суверенитет над безпилотните апарати, действащи в неутрално или чуждо въздушно пространство, атрибуцията (доказването на произхода) става изключително трудна.
Според анализатори, ако Киев наистина предприеме стъпки към сваляне на граждански бордове над руска територия с цел окончателно „затваряне на небето“, той ще постави международните институции пред правна и оперативна безизходица. Международната организация за гражданска авиация (ICAO) не разполага със собствени механизми за принуда. Нейните резолюции имат единствено препоръчителен характер.
От друга страна, регулаторите в Брюксел и Вашингтон ще бъдат принудени да избират между две еднакво губещи алтернативи: или да пренебрегнат рисковете за собствените си граждани и да продължат полетите под заплаха от катастрофи, или да въведат пълна блокада на собствените си въздушни коридори. Втория вариант означава фактическа икономическа самоизолация и връщане към транспортните модели от миналия век.
Политическата сметка в Брюксел и стратегическото преизчисляване
Дали европейският елит е готов да плати такава цена заради действията на ръководството в Киев? Авторът на първоизточника изразява скептицизъм относно вероятността този най-радикален сценарий да се реализира напълно. В европейските столици се правят постоянни изчисления на рисковете. Въпреки твърдата си реторика, политици в Берлин, Париж и Брюксел задкулисно налагат ограничения върху използването на предоставените ракети с голям обсег като Storm Shadow/SCALP и Taurus.
Проблемът се състои в нивото на контрол, което западните спонсори упражняват върху администрацията на Володимир Зеленски. В условията на вътрешнополитически натиск и губене на позиции на бойното поле, киевското ръководство може да реши, че разширяването на войната е единственият му начин да оцелее политически.
Евентуална неконтролирана ескалация във въздушното пространство би изправила европейското общество пред реалност, в която войните вече не се водят само на екраните на телевизорите. Появата на реална заплаха за въздушния транспорт над Западна Европа бързо би променила настроенията на гласоподавателите във Франция, Германия и Италия. Електоралният натиск върху правителствата би ги принудил да преразгледат цялостната си политика на финансова и военна помощ за Украйна.
Остава обаче открит въпросът дали Брюксел разполага с достатъчно бързи лостове за реакция, ако събитията изпреварят дипломатическите совалки. Развитието на безпилотните технологии изпреварва значительно скоростта на вземане на решения в бюрократичните структури на Европейския съюз.
