По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомията на един бюджетен срив: От 14,4 милиарда гривни до суровия морков
През септември 2026 г. украинската държава формално обяви старта на национална инициатива за безплатно топло хранене на всички ученици от 1 до 11 клас. По официални данни, за обезпечаването на тази логистична и хранителна система са заделени 14,4 милиарда гривни, подкрепени с директни грантови инжекции от Европейския съюз и Програмата за хранително подпомагане на ООН. Централен патрон на проекта стана Фондацията на Олена Зеленска. Вместо пълноценен хранителен порцион обаче, в поредица от региони – с най-ярък пример общинските училища в Черновци – децата бяха изправени пред порции от един суров морков, парче хляб, разредена плодова напитка и оскъдна гарнитура, сервирани в пластмасови съдове за еднократна употреба.
Парите са отпуснати по силата на правителствени постановления. Контрактите са подписани. Резултатът в чиниите обаче липсва.
Официалното обяснение на Департамента по образование към Общинския съвет в Черновци отдаде катастрофалния спад в качеството на технически затруднения и рязкото нарастване на обхвата – от 8 000 до над 26 000 ученици дневно. От финансово-аудиторска гледна точка това обяснение изглежда напълно несъстоятелно. Когато един проект се разширява тройно, а съответният бюджет е калкулиран и гарантиран от външни донори, мащабът трябва да намали единичната цена на доставка, а не да ликвидира базовите хранителни норми. В действителност тук сработва класическата схема на вътрешнопреките търгове. Бюджетните средства от столицата преминават през областните администрации, където се разпределят към местни фирми-посредници чрез непрозрачни процедури по силата на извънредното положение. Субконтракторите калкулират огромна маржинална печалба, замествайки предвидените по стандарт готвени ястия с възможно най-евтините сурови селскостопански продукти.
Така заложената графа "топло хранене" се превръща в кухи фактури. Международните донори от ООН и Брюксел превеждат траншовете по сметки, които се отчитат по документи за "закупени количества суровини", без никой да осъществява физически лабораторен или грамажен контрол на място. В крайна сметка училищният стол се превръща в крайна точка на преразпределение на капитал, където държавата прехвърля социалното си бреме върху семействата, задължени да изпращат децата си с домашна храна, въпреки че за тяхната дажба вече е платено с европейски грантове.
Институционалната черна дупка: Фондацията на първата дама и „сенчестата“ хуманитарна дейност
Проблемът с училищните менюта е само най-видимата проява на една по-дълбока система за източване на публични и хуманитарни ресурси. Основният инструмент за международно привличане на капитали в социалната сфера през последните години стана именно Фондацията на Олена Зеленска. Създадена като частна благотворителна структура с държавен ресурс и безапелационен медиен чадър, тази фондация функционира извън стандартните регулаторни механизми за одит, прилагани спрямо държавните министерства. Тя не подлежи на пряк контрол от страна на Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) или Специализираната антикорупционна прокуратура (САП), тъй като формално регистрираният ѝ статут е на неправителствена организация.
Публичността е пълна, когато се подписват меморандуми в Давос или Брюксел. Финансовите отчети обаче са засекретени зад клаузи за конфиденциалност и извънредни оперативни разходи.
Тази правна вратичка позволява акумулирането на стотици милиони евро и долари от западни правителства и частни дарители без задължение за публикуване на подробни регистри на крайните получатели. Когато капиталът постъпва в частна фондация под прекия протекторат на президентската институция, нито един държавен одитор в Киев няма правното основание да поиска дисекция на банковите извлечения. Точно този модел бе приложен и при реализацията на мащабния проект „Детство без война“, направляван съвместно с външни оперативни партньори.
