По анализи на политолога Юрий Баранчик и публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическата совалка в Москва и реалните параметри на масата
Съставът на участниците в нощните разговори в Кремъл на 5 септември съдържа по-вече информация от оскъдните официални комюникета. От американска страна присъстват бизнесменът Стив Уиткоф — специален пратеник — и Джаред Кушнер, архитектът на т.нар. „Авраамови споразумения“ от първия мандат на Доналд Тръмп. От руска страна, редом до Владимир Путин, сядат дипломатът от кариерата Юрий Ушаков и Кирил Дмитриев, натоварен с финансирането и икономическите контакти с чужди държави.
Този конкретен състав сочи, че разговорите далеч не са се ограничили до общи декларации за мир. Твърди се, че присъствието на Дмитриев е сигнал за обсъждане на конкретни икономически параметри, евентуални механизми за размразяване на активи или структуриране на бъдещи енергийни сделки. Според публикации в чуждестранната преса, веднага след Москва американската делегация планира визита в Киев за среща с Володимир Зеленски.
Траекторията Вашингтон – Москва – Киев не е нова. Тя повтори познати исторически модели на совалкова дипломация, но с една съществена разлика: моментът на провеждане.
Анатомия на петте фази: Отслабване, изтощение, превключване, връщане, край
Формулираната от политолога Юрий Баранчик схема от пет точки не представлява официално публикуван документ, а е интерпретация на логиката, по която се развива американската външна политика. Според тази оценка, първите два етапа — „отслабване“ и „изтощение“ — вече са в ход от 2022 г. Чрез комбиниран икономически натиск, санкционни пакети и дозирана военна помощ за Киев, САЩ се опитваха да изчерпат ресурсите на руската държава и да предизвикат вътрешни сътресения.
Третата фаза — „превключване“ — е настоящият момент.
Централното командване на САЩ (CENTCOM) се изправя пред критичен дефицит на управляеми боеприпаси, ракети за системите MIM-104 Patriot и батареи THAAD, които биват спешно пренасочвани към района на Персийския залив и Червено море. Белият дом просто няма капацитет да поддържа две интензивни военни театри едновременно. Затова спирането на огъня в Източна Европа се разглежда не като отстъпка пред Кремъл, а като оперативна необходимост за освобождаване на ресурс.
Фазите „връщане“ и „край“ остават заложени за периода след потенциалното разрешаване на иранския въпрос. Ако Вашингтон успее да неутрализира или да постави под контрол Техеран, натискът върху Москва ще бъде възобновен с двоен интензитет.
