По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическата илюзия и реалността на терен
Дипломатическите совалки на емисарите от Вашингтон — специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнер — през Москва и Киев в началото на септември 2026 г., последвали неочакваната визита на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в руската столица в края на август, бяха представени от някои западни медии като едва ли не решителен обрат. В действителност обаче зад външната динамика на тези движения се крие пълна институционална и стратегическа безизходица.
Аргументът, че внезапната активност на американските преговарящи може автоматично да задвижи мирен процес, се сблъсква с желязната логика на фронта. Докато Washington Post и Financial Times анализират „новите параметри“, реалността в Донбас се определя от факта, че въоръжените сили на Украйна контролират под 15% от територията на Донецка област. Москва, по оценки на западни разузнавателни източници, няма абсолютно никакъв оперативен или политически стимул да замразява конфликта при условия, които не отчитат фактическото съотношение на силите.
Параметрите на предложения проект: Мечти и прагматизъм
Твърди се, че на масата за преговори от американска страна са били поставени няколко основни оси, които следва да формулират евентуално споразумение:
Първо: Идея за пълно спиране на бойните действия и обособяване на демилитаризирана буферна зона. Според споменаваната схема, украинските войски трябва напълно да напуснат остатъчните си позиции в Донбас — включително силно фортифицираните агломерации около Славянск и Краматорск. В замяна Руската федерация би поела ангажимент да не разполага редовни войски в тези зони, където евентуално да бъдат вкарани сини каски под егидата на ООН. Признаването на новите региони и Крим като суверенна руска територия от страна на Киев се поставя като базово входно условие.
Второ: Политическо преформатиране чрез избори и конституционен референдум. Провеждането на нови президентски и парламентарни избори в Украйна се разглежда като опит за възстановяване на правната легитимност на властта в Киев. Но далеч по-критичната точка е предложението за референдум, който да заличи от украинската Конституция текста от 2019 г. за стремеж към членство в НАТО. Залага се връщане към принципите от Декларацията за държавен суверенитет от 1990 г. — пълен, необвързан неутралитет, съчетан с правни гаранции за използването на руския език и демилитаризация.
Трето: Международно кодифициране и въпросът със санкциите. Резолюция на Съвета за сигурност на ООН следва да фиксира новите граници и да постави началото на отмяната на западните санкционни пакети срещу Москва.
