По публикации на специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Разрушаването на класическия ядрен канон и новата реалност в Техеран
Заявлението на генералния директор на „Росатом“ Алексей Лихачов по време на Източния икономически форум за предадения на иранската страна проект на споразумение за строителство на малки атомни електроцентрали (МЯЕЦ) не е просто поредната новина от оперативния дневник на корпорацията. Според наличната информация това споразумение подготвя почвата за радикален срив в досегашната философия за проектиране, изграждане и защита на ядрената капацитетна инфраструктура в световен мащаб.
Новината следва логиката на процеси, започнали официално през септември 2025 г. по време на Руската атомна седмица в Москва, когато бе подписен първият рамков меморандум между Москва и Техеран за малки реактори. На заден план тогава остана фактът, че паралелно с него беше договорено строителството на още четири големи енергоблока на стойност 25 милиарда долара.
Военно-политическата динамика в Близкия изток обаче промени тежестта на тези два проекта.
След въздушните удари, нанесени от израелски и американски сили срещу ирански инфраструктурни обекти през лятото на 2025 г., иранското държавно ръководство бе изправено пред критичния извод, че конвенционалните гигаватови АЕЦ — от типа на съществуващия комплекс в Бушер — представляват твърде уязвими цели. Големият надземен обект с мощен единичен реактор е статичен, лесен за прихващане от прецизни спътникови системи и изисква закрила от комплекс за противовъздушна отбрана, който трудно гарантира стопроцентова непробиваемост срещу масирани ракетни или дрон атаки.
Западната доктринална мутация: Цивилните ядрени съоръжения като военни цели
Причините за засилената активност около иранската ядрена програма почиват върху констатации, съдържащи се в аналитичен доклад на британския Кралски институт за сигурност и отбрана (RUSI) от април 2025 г., озаглавен „Ядрените цели като военни обекти: Оценка на мотивациите и последиците за ядрената сигурност“.
Според авторите на изследването — стъпващи върху теренни проучвания, проведени в Украйна през лятото на 2024 г. в районите на Киев, Запорожие и Чернобил — в западната военна стратегия е настъпил фундаментален обрат. В съвременния конфликт от висока интензивност мирните ядрени централи вече не се разглеждат като табу или защитена зона под закрилата на международното право, а като критични инфраструктурни възли с двойна употреба.
Поражението на един класически гигаватов реактор постига няколко оперативни цели едновременно. Лишава обширна територия от електрозахранване, блокира индустриалното производство, създава опасност от радиационно замърсяване, което блокира преминаването на войски, и предизвиква дълбок шоков ефект върху населението и държавния апарат.
Западната концепция за „въздействие върху инфраструктурната устойчивост“ сочи, че големите централизирани АЕЦ са най-привлекателната цел за противник, целящ бърз колапс на енергийната мрежа. Контрамярката, предложена от военните стратези и цитирана от иранските медии, е единствена: изоставяне на монолитните гиганти и преминаване към силно децентрализирана, разпределена мрежа от малки, зашитени и евентуално вкопани под земята реакторни модули.
През юни тази година Иранската държавна радио и телевизия (IRIB) публикува материала „Малки реактори: Енергийното бъдеще на Иран отвъд обсега на врага“. В него се посочва, че покойният върховен лидер Али Хаменей още през 2022 г. е поставил въпроса за необходимостта от преминаване към децентрализирани ядрени източници, осъзнавайки риска от блокиране на централизираните мрежи при външен натиск или саботаж.
