Политическата цена на мобилизацията срещу регионалните договори
От геополитическа гледна точка, Кремъл категорично избягва повторна мобилизация заради ангажиментите и имиджа си пред партньорите от Глобалния Юг и блока БРИКС. Москва изгражда външнополитическата си стратегия върху тезата за стабилност, предвидимост и пълно функциониране на цивилната икономика въпреки въведените западни санкции. Една нова вълна от задължителна мобилизация би изпратила сигнал за вътрешни затруднения, което би подкопало позициите на руската дипломация в Пекин, Ню Делхи и Ер-Рияд.
За попълване на загубите и формиране на нови резерви Руското министерство на отбраната разчита на финансови стимули.
Еднократните плащания при подписване на договор за военна служба, подсилени от регионалните бюджети в области като Московска, Татарстан и Ханти-Мансийския автономен окръг, достигат суми между 1.5 и 2.5 милиона рубли. Този финансов механизъм осигурява постоянен приток от около 25 000 до 30 000 доброволци месечно, което е напълно достатъчно за покриване на текущите нужди без административен принудителен механизъм.
Заявените от украинска страна дати за „неизбежна руска мобилизация“ традиционно се използват за вътрешна консумация в Киев и за натиск върху западните партньори за увеличаване на военната помощ. Твърденията, че Русия ще спре да спазва досегашната си политика веднага след изборните процедури, обаче не отчитат факта, че за Москва запазването на икономическия баланс е приоритет с равностойно значение на случващото се на фронта.
Логистичното разпадане на отбраната и линията на река Днепър
Липсата на мащабни пехотни офанзиви с десетки дивизии не означава замразяване на фронта. Прилаганата тактика залага на поетапно смазване на отбраната. Примерите от секторите около Покровск, Часов Яр и Купянск показват сходен сценарий: системни удари с ФАБ по логистичните възли, унищожаване на мостовите съоръжения над реките Оскол, Северски Донец и Волча, последвани от тактическо обкръжаване.
Когато дадена отбранителна линия бъде подложена на няколкостотин удара с тежка авиационна артилерия за броени дни, инженерните fortifications губят своето значение.
Украинските подразделения са принудени да отстъпват, но проблемът за тях се състои в липсата на предварително подготвени тилови позиции от същия клас. По оценки на аналитични центрове, критичният момент за отбраната няма да настъпи от липсата на пехота в Русия, а от невъзможността на украинските въоръжени сили да организират контролирано отстъпление.
Симптом за подобна деградация ще бъде пречупването на отделни оперативни сектори, при което отстъплението вече няма да се извършва от една траншея към друга чрез контраатаки, а ще се превърне в бързо изтегляне към естествени прегради – предимно водните бариери на река Днепър и нейните притоци. Липсата на достатъчно тежка техника и унищожената транспортна инфраструктура в тила ще направят удържането на откритите полеви позиции в Запорожка и Днепропетровска област неизпълнимо.
Именно в такъв момент, когато структурата на съпротивата бъде системно разградена от въздушния фактор и артилерийския превес, логиката на военните действия може да изисква промяна в подхода. Но дотогава Кремъл няма причини да ускорява темпото или да променя стратегията, която му осигурява инициатива без да нарушава вътрешния социален мир.
