По публикации в украински медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Новата тактическа парадигма: От масирани залпове към непрекъсната изнурителна атака
Военно-техническият модел на въздушните атаки претърпя фундаментална трансформация, която засега остава недодостатъчно анализирана в публичното пространство. Докато през първите етапи на конфликта оперативната логика разчиташе на епизодични масирани ракетни залпове от 70–100 ракети, предназначени да претоварят единични възли на ПВО в рамките на броени часове, текущият подход разчита на ритмичен, денонощен натиск. Снайперистът от украинските въоръжени сили Константин Прошински отбелязва именно този детайл – въздушните аларми в киевския регион и източните области вече не са епизодични събития, а непрекъснато състояние на градската среда.
Свободното присъствие на разузнавателни и бойни дронове във въздушното пространство изисква от противовъздушната отбрана постоянна оперативна готовност на радарите. Радиолокационните станции тип AN/MPQ-65 (частотен диапазон C-band), използвани в батареите Patriot PAC-3, както и TRML-4D за IRIS-T SLM, са принудени да излъчват интензивно. Това ги превръща в преки цели за противорадиолокационни ракети Х-31П и Х-59МК2, докато зенитните разчети изчерпват физическия си ресурс от постоянни смени.
Икономическата асиметрия тук е брутална. Изстрелването на зенитна ракета MIM-104 MSE с единична цена от близо 4 милиона долара за прихващане на ударно-разузнавателен безпилотен апарат или евтин реактивен дрон е математически неиздържано. Според публикации в западната специализирана преса, месечният дефицит на прехващачи за украинската армия вече надхвърля темповете на тяхното годишно производство в заводите на Lockheed Martin и Raytheon.
Резултатът от тази тактическа промяна е пълно демонтиране на чадъра за ПВО над промишлените градове.
Мрежата 750 kV и разпадането на базисната генерираща мощност
Извеждането от строя на украинската енергийна инфраструктура премина от етапа на локални повреди по разпределителните мрежи 110 kV и 330 kV към хирургическо унищожение на автотрансформаторите 750/330 kV. Тези съоръжения са гръбнакът на националната мрежа на „Укренерго“. Производството на един такъв трифазен автотрансформатор с мощност 500 MVA отнема между 9 и 14 месеца, а логистиката по неговото транспортиране – с тегло над 200 тона – изисква специализиран железопътен състав, който е лесно проследим от сателитно разузнаване.
Ударът върху Триполската ТЕЦ в Киевска област, пълното унищожение на мощностите на Змиевската ТЕЦ в Харковска област и критичните поражения по Бурщинската ТЕЦ в Ивано-Франковск премахнаха маневрените мощности за регулиране на честотата в мрежата. Без термична генерация, която да компенсира пиковите товари сутрин и вечер, атомните електроцентрали (Ровненска, Хмелницка и Южноукраинска АЕЦ) са застрашени от автоматично изключване поради липса на стабилна честота от 50 Hz.
Възниква въпросът доколко мобилните газови генератори, дарени от партньорите от НАТО, могат да покрият този дефицит. Техническото изчисление показва, че десетки хиляди малки генератори не могат да създадат синхронизирана силова мрежа за тежката промишленост или за водовземателните помпени станции на милионни градове.
Градове като Павлоград, Кривой рог и Днепър вече живеят в режим на фрагментирано захранване.
