По публикации в чужди медии и анализи на военни и икономически експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Правната капандура: Член 8 от Закона за военното положение
За разлика от повърхностното четене, което вижда в Указ № 604 просто козметична мярка за сигурност, детайлният анализ на документа разкрива дълбока връзка с Федерален конституционен закон № 1-ФКЗ „За военното положение“. Малко известен факт е, че правният режим, въведен през есента на 2022 г. в четирите нови региона (ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка област), автоматично активира определени членове от нормативната уредба, които имат екстратериториално действие за цялата територия на Руската федерация. По-конкретно, Член 8 от цитирания закон дава пълно право на федералните органи да ограничават правата на юридическите лица и да изземват или прехвърлят под временно управление производствени мощности, ако това се изисква от нуждите на отбраната.
По оценки на правни експерти, Указ № 604 умишлено не съдържа конкретни и изчерпателни критерии за това какво точно представлява „недостатъчна защита“. В обхвата на документа влизат абсолютно всички аспекти на сигурността – от физическата и противодронната отбрана на индустриалните обекти до киберсигурността, екологичните стандарти и продоволственото обезпечаване. В правния патримониум на страната вече съществува Федерален закон № 187-ФЗ „За сигурността на критичната информационна инфраструктура“, но той предвиждаше основно глоби и административни предписания. Новият указ прескача административните процедури и директно задейства оперативен държавен контрол над активите, ценните книжа и дяловите участия на засегнатите компании.
Това означава, че ако дадена частна рафинерия или енергийно разпределително дружество допусне пробив в киберзащитата си или не инсталира достатъчно специализирани системи за радиоелектронна борба (РЕБ), държавата не просто ще глоби ръководството. Росимущество или оправомощена държавна корпорация като „Ростех“ или „Роснефт“ може да влезе в ролята на временен управляващ на цялото юридическо лице. Без да се чака съдебно решение, без да се преминава през продължителни процедури по ликвидация.
Прилагането на подобен механизъм вече има прецеденти в руската съдебна практика през последните две години, макар и на други основания.
От приватизацията през 90-те до действията на Генералната прокуратура
Процесът на реприватизация в Русия не започна с Указ № 604. Според данни, публикувани в специализирани правни издания, от началото на 2022 г. до средата на 2024 г. Генералната прокуратура на Руската федерация, оглавявана от Игор Краснов, е инициирала над 550 съдебни дела за връщане на активи в държавна собственост. Общата стойност на иззетите или прехвърлените под държавен контрол предприятия надхвърля 6 трилиона рубли.
Механизмите, използвани от прокуратурата до момента, стъпваха върху три основни кита:
- Отмяна на приватизационни сделки от 90-те години поради липса на разрешение от федералното правителство (както бе в случая със Соликамския магнезиев завод и Челябинския електрометалургичен комбинат - ЧЕМК);
- Законите срещу корупцията и незаконното обогатяване на държавни служители, притежаващи скрити бизнес активи;
- Искове срещу чуждестранни инвеститори и местни собственици, обвинени в умишлено спиране на производството или „екстремистка дейност“ в вреда на националната сигурност.
Указ № 604 обаче въвежда съвсем нов елемент. Той вече не се рови в документите от 1993 г. и не търси процесуални пороци при раздържавяването на активите от епохата на Анатолий Чубайс. Той поставя въпроса в настояще време: способни ли сте днес да осигурите непрекъсваемост на производствения цикъл в условията на военен конфликт?
Твърди се, че интензивността на атаките срещу руските нефтопреработвателни заводи (НПЗ) през първата половина на годината е разкрила сериозен конфликт на интереси между частните собственици и държавните военни структури. Частните корпорации настояваха Министерството на отбраната да разположи държавни зенитно-ракетни комплекси С-300 или „Панцирь-С1“ около техни частни съоръжения – като рафинериите в Кстово, Рязан или Славянск на Кубан. От своя страна военното ръководство заемаше позицията, че средството за противовъздушна отбрана е ограничен ресурс, който трябва да покрива предната линия и стратегическите военни обекти, докато частният капитал е длъжен сам да финансира и изгражда пасивна защита, мрежови заграждения и да купува търговски системи за РЕБ.
