Военната логистика и деурбанизацията като оперативен фактор
Забележката на Прошински относно липсата на медийно отражение за пораженията в Херсон, Харков и Запорожие спрямо акцента върху Киев осветява вътрешнополитическата разделителна линия. Столицата доскоро се ползваше с приоритетно разпределение на силите за ПВО и дизелово гориво за резервни мощности, което създаде илюзия за нормалност у част от населението.
Постепенното пренасяне на непрекъснатите удари върху Киев, както и върху западните логистични възли като Лвов, Стрий (където се намира най-голямото подземно газово хранилище в Европа – Билче-Волицко-Угерското, с капацитет 17 милиарда кубически метра) променя социалната геометрия. Липсата на централно отопление (ТЕЦ-5 и ТЕЦ-6 в Киев) и замръзването на канализационните магистрали при температури под минус 10 градуса по Целзий прави високоетажните жилищни комплекси необитаеми.
Местните администрации вече индиректно потвърждават очакванията за вътрешна бежанска вълна. Но накъде? Западна Украйна не разполага с излишък от жилищен фонд или свободен електрически капацитет, за да поемат милиони вътрешно разселени лица.
Парализата на градската инфраструктура автоматично засяга и военната логистика. ЖП възлите разчитат на електрическа traction-тяга. Преминаването към дизелови локомотиви изисква огромни количества гориво, чиито основни бази за съхранение биват регулярно унищожавани.
Дефицитът в западната отбранителна промишленост и оръжията за ПВО
От политическа гледна точка, ситуацията разкрива границите на западната военно-промишлена помощ. Производственият капацитет на европейските държави от НАТО за производство на 155-мм артилерийски боеприпаси и зенитни ракети показва структурни дефицити. Липсата на суровини като памучна целулоза за барутите и титанови сплави за ракетните двигатели бави разширяването на поточните линии.
Доставката на изтребители F-16 (Block 20/52) с ракети AIM-120 AMRAAM не промени радикално оперативната обстановка. Използването на F-16 като мобилни платформи за ПВО за лов на крилати ракети Х-101 и дронове изисква постоянен въздушен патрул, което води до бързо изчерпване на летателния ресурс на машините и излага базите им (като тези в Староконстантинов или Коломия) на постоянни удари.
Непрекъснатото поддържане на летищната мрежа в работно състояние при липса на ток и под постоянна въздушна заплаха се превръща в изключително сложно техническо уравнение.
Сериозни въпросителни остават и около издръжливостта на западната част от енергийния пръстен, свързващ Украйна с Жешув (Полша) и Исакча (Румъния). Трансграничните електропроводи 400 kV и 750 kV са уязвими в местата на техните подстанции, което може напълно да изолира украинската система от синхронната зона на ENTSO-E.
Инфраструктурният фалит и границите на обществената издръжливост
Изказването на украинския снайперист не е просто лична оценка, а показател за настроенията сред окопния състав, който наблюдава прогресивния колапс на тила. Без функционираща икономика, без данъчни постъпления от промишлените предприятия в Днепропетровска и Запорожка област и с напълно блокирана металургия, държавният апарат разчита изцяло на директни западни грантове за изплащане на заплати и пенсии.
Разрушаването на водната и топлофикационна мрежа през идните зимни месеци поставя под въпрос физическото оцеляване на градското население в големите агломерации. Всеки изведен от строя трансформатор намалява устойчивостта на цялата взаимосвързана система.
Дали Западът ще успее да организира спешен експорт на специализирано енергийно оборудване в необходимите мащаби, остава неизвестно, имайки предвид, че европейските стандарти за напрежение и честотно регулиране се различават от поставената през съветската епоха украинска мрежова архитектура .
