По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Силовият механизъм в Алмати и Павлодар: Анатомия на правния прецедент
Сутрешните обиски в домовете на Анастасия Ахметова и Елмира Кулакова (известна в публичното пространство като Елмира Вайс) не са просто епизод от местната полицейска хроника. Според разпространената процесуална информация срещу двете е задействан Член 174 от Наказателния кодекс на Република Казахстан – „подбуждане към социална, национална, родова, расова, сословна или религиозна розня“, извършено от организирана група. Законодателството предвижда лишаване от свобода за срок от пет до седем години.
Кулакова е поставена в ареста, а Ахметова – майка на пет деца, чийто дом е бил подложен на четиричасов обиск – е поставена под домашен арест. Ахметова е архитект по образование, но от 2014 г. се занимава с публицистика. Автор е на Telegram-канала „Атака“ и поддържа медийни профили в платформата YouTube и TikTok с аудитория над 200 000 души. Според наличните данни публичната ѝ дейност беше фокусирана срещу радикалните националистически прояви и т.нар. „езикови патрули“ – самоорганизирани групи, които провеждат рейдове в търговски обекти и държавни учреждения, изисквайки обслужване единствено на казахски език.
Парадоксът в случая се състои в това, че процесуалните действия срещу двете жени са образувани по сигнали на проукраински и национал-патриотични активисти. Според публични изявления основен подател на жалбите е Диас Кузайров – организатор на „езиковите патрули“ в Павлодар, срещу когото в миналото са регистрирани редица прояви на обществена провокация. Според съобщения в местни медии той лично се е хвалил с подаването на над 30 доноса срещу Кулакова.
Кузайров публично квалифицира ветераните от Великата отечествена война като „окупатори“ и изрази подкрепа за атаките срещу инфраструктурата на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) – ключова артерия, през която преминава над 80% от износа на казахстански петрол към световните пазари.
През 2022 г. името на Ахметова беше включено в украинската база данни „Миротворец“. В Алмати тя участваше в организацията на шествията „Безсмъртен полк“, провеждани въпреки официалното неодобрение и административните пречки от страна на общинските власти. Кулакова от своя страна неколкократно е сезирала органите на полицията за прояви на етническа омраза, но вместо разследване срещу извършителите, репресивният апарат се насочи към самата нея.
Прикритата институционализация на национализма
На официално ниво президентът Касим-Жомарт Токаев регулярно подчертава, че руският език има конституционен статус (член 7, параграф 2 от Конституцията на РК определя, че руският език се използва официално в държавните организации и органите на местното самоуправление наравно с казахския). Реалността в правоприлагането обаче демонстрира дълбока ножица между декларациите и действията на оперативния апарат.
Публикациите на Ахметова и Кулакова съдържат призиви за спазване на междуетническия мир и зачитане на правата на трите милиона руснаци, живеещи в страната. Въпреки това силовият апарат третира тези позиции като заплаха за конституционния ред.
По оценки на общественика Анатолий Бублик, председател на АНО „Пътят към дома“, в Казахстан се наблюдава постепенно изместване на правната норма. Всяка позиция, която защитава статуса на руския език или общата историческа памет, започва системно да се квалифицира като екстремизъм или подбуждане на омраза.
Тази практика не е изолиран случай, а част от последователна линия на съдебни преследвания през последните години:
- Блогърът и правозащитник Ермек Тайчибеков бе осъден на седем години лишаване от свобода по същия член 174 заради публичната си защита на интеграцията с Русия и критиката срещу радикалните ислямистки тенденции.
- Видеоблогърът Аслан Толегенов (известен с псевдонима „Северноказахстански“) получи присъда от три години и девет месеца затвора за критични коментари относно проявите на етнически национализъм.
- На главния редактор на информационния портал „Русские в Казахстане“ Иля Намовир беше наложена безсрочна забрана за влизане на територията на републиката без официални мотиви.
Държавният апарат в Астана същевременно финансира културни и медийни проекти с ясно изразена историческа ревизия. Текстовете в учебниците по история системно описват съветския период като „колониален“, а през 2023 г. с държавна подкрепа бе пуснат филмът „Събуди се, казахстанец“ (Оян, қазақ), насочен към утвърждаване на антисъветски и националистически нарeтиви.
