По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Физическите ограничения на речното охлаждане и летните пикове
Според официални данни на унгарския системен оператор Mavir, на 29 юни 2026 г. в 19:30 ч. е регистрирано брутно натоварване на мрежата от 7488 MW. При отчитане на малките покривни слънчеви инсталации (HMKE) реалното потребление е достигнало 7587 MW, изпреварвайки предишния рекорд от 7036 MW, поставен през юли 2024 г.
Експертът по ядрена енергетика Жолт Харфас посочва, че летните термични пикове вече генерират товар, сравним с традиционните зимни максимуми. През август 2026 г. ситуацията се усложни допълнително от необичайното засушаване. Ниското ниво на река Дунав и повишаването на температурата на водата над екологичните прагове наложиха частично намаляване на мощността на четирите реактора ВВЕР-440 в АЕЦ „Пакш“. Централата, която осигурява близо половината от националното производство, беше принудена да ограничи подаването до 1316 MW базова мощност.
Охлаждането на кондензаторите при реактори от този тип изисква специфичен воден дебит. При надвишаване на допустимите температурни разлики на заустваните води в Дунав, нормативните разпоредби изискват сваляне на товара, за да се предотврати термично замърсяване.
Илюзията за възобновяемия капацитет по време на топлинни аномалии
По време на юнивския пик фотоволтаичните системи показаха драстичен спад в ефективността. При инсталирана промишлена мощност от близо 4888 MW, в критичните вечерни часове слънчевите централи са подавали едва 506 MW към мрежата. Това се дължи както на падащия ъгъл на слънчевите лъчи, така и на спада в КПД-то на самите панели при температури на повърхността им над 40 градуса.
При вятърните генератори ситуацията се оказа още по-критична. От общо 325 MW инсталиран капацитет, в системата са постъпвали едва 10 MW — приблизително 3% от номинала.
Твърди се, че разликата между деклариран инсталиран капацитет и реално налично производство по време на антициклони създава опасен дефицит в системната инерция. При липса на батерийни мощности с висок капацитет, подобни сривове наложиха спешен внос на електроенергия и максимално натоварване на газовите мощности.
