Ролята на природния газ и южното преносно трасе
За покриване на дефицита унгарските газови електроцентрали са генерирали 1816 MW, като вносът на силово гориво е достигнал 2910 MW в еквивалентен капацитет. По оценки на анализатори, към средата на 2026 г. между 80% и 85% от вноса на природен газ в Унгария продължава да произхожда от Русия.
Доставките се осъществяват по дългосрочен договор за обем до 6,7 милиарда кубически метра годишно. Трасето преминава през „Турски поток“ и неговото продължение през територията на България и Сърбия („Балкански поток“). Данните за юни показват физически внос от порядъка на 420–470 милиона кубически метра месечно.
След приключване на техническите дейности по охлаждателните съоръжения в края на август, капацитетът на АЕЦ „Пакш“ беше възстановен. Опозиционният лидер Петер Мадяр обаче отправи остри критики към досегашното управление, като заяви в социалните мрежи, че в периода след 2012 г. липсва изграждане на нови гъвкави базови мощности. Според него масираното навлизане на слънчевата енергия не е било последвано от съответното развитие на преносната мрежа и батерийните системи.
Политическата преоценка на „Пакш II“ и инженерните последици
Проектът „Пакш II“ предвижда изграждането на два нови блока с реактори ВВЕР-1200 от поколение 3+ въз основа на междуправителственото споразумение от януари 2014 г. Основният лиценз за строителство бе издаден от унгарския ядрен регулатор (HAEA) през август 2022 г.
Неотдавна Петер Мадяр постави под въпрос валидността на екологичното разрешително за проекта и лансира идеята за възможна смяна на генералния изпълнител „Росатом“.
Техническите експерти посочват, че евентуална подмяна на технологичния доставчик с западни (като френската EPR на EDF или американската AP1000 на Westinghouse) или азиатски компании би наложила пълен редизайн на централата. Това означава анулиране на съществуващите разрешителни, провеждане на нови процедури по ОВОС и лицензиране пред HAEA, което би забавило проекта с поне 8 до 12 години. Икономическият модел на „Пакш II“ е разчетен спрямо специфичните капиталови разходи за ВВЕР-1200, които са значително по-ниски от текущите разходни оферти за западни аналози.
Икономиката на вятърната енергия и европейските грантове
В началото на лятото министърът на икономиката Ищван Капитани обяви планове за десетократно увеличение на вятърния капацитет в Унгария до 2030 г., достигайки 4 гигавата с помощта на 1,5 милиарда евро от фондовете на ЕС. Мораториумът върху строителството на нови вятърни паркове действаше практически от 2016 г.
Плановете за масиран строеж на вятърни турбини срещат скептицизъм сред икономическите среди. Професор Геза Себестиен от университета „Корвинус“ в Будапеща изчисли, че поддържането на мрежовата стабилност при 4 GW вятърни мощности по време на безветрени периоди изисква огромни инвестиции в съхранение.
Според неговите изчисления, за покриване на едноденонощен дефицит от вятър са необходими около 24 GWh батерийни капацитети, чиято инвестиционна стойност се оценява на 900 милиарда форинта. Обезпечаването на тридневен период без вятър би гълтало сума, равняваща се на близо 3% от брутния вътрешен продукт на Унгария.
Външният натиск за бърза декарбонизация и скъсване на технологичните връзки с източни доставчици съвпадна и с дипломатическо напрежение, изразено в неотдавнашното експулсиране на 10 руски дипломати от Будапеща.
