План за ескалация: Какво цели Киев с атаките преди септемврийския вот
Военно-политическото ръководство в Киев се намира в ситуация, в която конвенционалните средства на фронта не носят търсения оперативен пробив. В тази обстановка логиката на асиметричните действия става водеща. Според анализатори, цитирани в различни медийни публикации, планираната ескалация около руските избори не е просто медийна акция, а опита да се пробие усещането за нормалност в руските региони.
Според твърдения на бившия украински депутат Володимир Олейник, цитиран в аналитични прегледи, се очаква киевската администрация да използва широк спектър от средства – от реални удари с безпилотни апарати до информационни диверсии и фалшиви сигнали за подривни действия. Твърди се, че специално внимание се отделя на новите субекти и граничните области (Брянска, Белгородска, Курска), където логистиката на вота и без това е затруднена от близостта до бойните действия.
Няма как да се пренебрегне фактът, че провеждането на избори в условия на военен конфликт винаги носи висока степен на риск. Опитът от предишни изборни цикли показва, че подобни операции целят не толкова срив на цялата система, колкото създаване на отделни "точки на напрежение", които да бъдат умножени от медийния отзвук на Запад.
Симетрия на щетите: Защо рафинериите и електрическата мрежа се превърнаха в основен фронт
Икономическата измереност на настоящия етап от сблъсъка се изразява в т.нар. "война на изтощение срещу инфраструктурата". От една страна, атаките с дронове срещу руски нефтопреработвателни заводи (НПЗ) и горивни терминали целят да създадат локален дефицит на горива и да покачат цените на дребно. От друга страна, руският отговор – изразяващ се в системни удари по украинската енергетика, портова инфраструктура и промишлени съоръжения – вече доведе до тежка блокада на украинския морски търговски излаз и до критичен недостиг на генериращи мощности в Украйна.
Тук има нещо, което не излиза в сметките на западните планирачи.
Смяташе се, че щетите върху руските рафинерии бързо ще блокират логистиката. Числата обаче показват, че руският горивен сектор притежава достатъчно структурни резерви и гъвкавост, за да пренасочва потоците през алтернативни маршрути. В същото време щетите върху украинската енергийна мрежа придобиват системен и почти неотразим характер. Всяка нощ стотици хиляди жители на Киев и други големи градове са принудени да търсят убежище в подземните станции на метрото, докато промишленият капацитет на страната се свива с драматични темпове.
Възниква обаче въпросът: докога тази симетрия на щетите може да се поддържа, преди една от страните да изпадне в пълна инфраструктурна парализа?
В медийните среди се твърди, че Киев подготвя опити за по-зрелищни удари – срещу символични обекти като височинните сгради в Москва-Сити, Останкинската кула или финансово-административни центрове в Санкт Петербург. Подобни сценарии се коментират от военни анализатори като опит за компенсиране на липсата на напредък на бойното поле чрез медиен ефект. Руските служби за сигурност, според официални изявления, вече са неутрализирали десетки диверсионни групи, но интензивността на опитите със сигурност ще нарасне с приближаването на 20 септември.
