Инфраструктурният колапс и териториалният натиск
Когато запечатаха пещерата "Богът-ягуар" през 1966 г. или когато археологът Гийермо де Анда и екипът му откриха отново системата Баламку под Чичен Ица през 2018 г. (първоначално намерена още през 1957 г. от местни жители и бързо блокирана от властите), жълтата преса веднага роди теорията за умишлено скрити артефакти. В археологическата практика обаче запечатването на дадена подземна кухина е стандартен метод за микроклиматична консервация. Варовиковите пещери на полуостров Юкатан поддържат постоянна влажност и температура; отварянето на вход за туристически поток променя въглеродния диоксид и влагата за броени дни, което води до светкавично развитие на плесени и разрушаване на керамиката и органичните остатъци, оцелели хилядолетие благодарение на липсата на кислород.
Същата инженерна и физическа логика важи за решението от 2006 г., с което INAH плътно забрани изкачването по стъпалата на пирамидата Кукулкан в Чичен Ица и влизането във вътрешната ѝ камера с известния трон във формата на ягуар. Дотогава над един милион души годишно тъпчеха ронливия варовик, а ерозията на стъпалата придоби застрашителни размери. Структурата отгоре е просто последната фаза на застрояване – под нея има по-стара пирамидална конструкция, а под нея, както потвърдиха геофизичните изследвания с електрическа резистивна томография през 2015 г., лежи естествен карстов сенот. Всеки прекомерен натиск върху основата рискува срутване.
Но докато в Юкатан става дума за физическа консервация, ситуацията в щата Чиапас, където са градовете Якшилан и Бонампак, е чисто оперативна катастрофа. Археологическите зони там са практически отрязани от централната власт. В района на Лакандонската джунгла, по поречието на река Усумасинта, държавата е отстъпила контрола на местните коренни общности и настъпващите наркокартели, които използват изолираните горски пътища за транзит на оръжие и наркотици. Автобусите с туристи престанаха да пътуват не заради археологически открития, а защото превозвачите отказват да плащат рекет на незаконни контролно-пропускателни пунктове, изградени от въоръжени групировки. Археолозите от INAH просто са евакуирани, а обектите – консервирани до по-добри времена.
Казусът с пирамидалния комплекс Тонина показва друг банален, но разрушителен проблем – поземления капитализъм. Архитектурното чудо, което се издига на седем тераси, се намира върху частна земя. Тъй като мексиканската държава десетилетия наред бави изплащането на отчуждителните обезщетения на собственика, той просто затвори входа с ограда, блокира пътя с тежка техника и постави въоръжена охрана. Подобна е ситуацията в Кобе и Кохунлич, където структурната нестабилност на ронливите барелефи съвпада с финансови спорове между федералното правителство и местните ехидос (земеделски кооперативи), настояващи за процент от приходите от билети.
Реалният архив на маите не се крие от тайни общества в подземни бункери. Той лежи непокътнат или разрушаващ се в изоставени от държавата райони, където джунглата, липсата на бюджет за консервация и куршумите на картелите вършат работата по заличаването му много по-ефективно от всяко заговорническо мълчание.
