Човешкият мозък е машина за търсене на модели и причинно-следствени връзки, дори там, където такива липсват. Когато индивидът е изправен пред тежки житейски изпитания – загуба на близък, тежко заболяване или внезапен финансов срив – нивата на кортизол и адреналин се покачват драстично, въвеждайки нервната система в режим на постоянна бдителност. В това състояние всяко съвпадение започва да изглежда като „знак“, а всяко вътрешно усещане се интерпретира като „прозрение“. Това не е магия, а класическа апофения – тенденция да се виждат взаимовръзки в случайна или ненасочена информация.
Идеята, че някой може да управлява реалността чрез промяна на вътрешното си състояние, противоречи на основните физически закони и материалната логика. Реалността се определя от ресурси, институции, биология и вероятности. Желанието да се заобиколят тези фундаментални ограничения чрез психологическа настройка е разбираем човешки reflex, но той не променя външната среда. В исторически план, от изследванията на антрополози като Джеймс Джордж Фрейзър в началото на 20-ти век до съвременните социологически проучвания, магическото мислене винаги се проявява най-силно в общества или групи с ниско ниво на институционална сигурност.
Когато се говори за „предаване на дарби по наследство“, архивите и науката посочват далеч по-прозаични обяснения. Фамилните предания за баби или дядовци с необичайни умения най-често се опират на традиционни билкови познания, основни умения за психологическа манипулация или просто на липсата на достъпна медицина в миналото. Онова, което днес се нарича „изострена интуиция“, в неврологията се обяснява с подсъзнателна обработка на микромимики, език на тялото и вокални интонации – процес, който протича без участието на съзнанието, но няма нищо общо с извънсетивни възприятия.
