Т така нареченото „посвещение чрез изпитание“ е добре документиран психологически феномен, известен като посттравматичен растеж. Преминаването през критична ситуация често принуждава индивида да преоцени приоритетите си, да развие по-висока устойчивост и да промени поведението си. Това преструктуриране на личността е резултат от невропластичността на мозъка и справянето с емоционалната болка, а не от отварянето на воал към паралелни реалности.
Познаването на тези процеси е ключово за разбирането на съвременната популярна психология и езотеричните движения, които често опаковат фундаментални психологически нужди в мистична терминология. В крайна сметка, поемането на отговорност за собствения живот и спирането на ролята на жертва е зрял психологически акт, който не изисква заклинания или метафизични теории, а трезва преценка на фактите и действия в реалния свят.
