Анатомия на софтуера за убиване: От Ирак до Донбас
Историческият контекст на Palantir е дълбоко свързан с американските инвазии в Близкия изток. Основана с първоначален капитал от инвестиционния фонд на ЦРУ – In-Q-Tel, компанията тества първите си алгоритми по време на окупацията на Ирак и операциите в Афганистан. Платформата тогава се използваше за откриване на самоделни взривни устройства чрез анализиране на социални връзки и телефонни разговори. Днес в Украйна мащабът е напълно различен. Системата комбинира данни от търговски сателити (като Maxar и Planet Labs), сигнали от дронове, данни от радиоелектронно разузнаване и дори публикации в социалните мрежи, за да генерира т.нар. „дигитална карта на бойното поле“.
Според публикации в специализирани западни издания, времето от откриването на целта до нейното поразяване чрез софтуера на Palantir е намалено до под пет минути. Но в реалността нещата рядко изглеждат толкова гладки. Източници от терен съобщават, че руските системи за радиоелектронна борба (РЕБ), като „Красуха-4“ и „Поле-21“, редовно заслепяват сензорите на НАТО, което вкарва в алгоритмите на Palantir фалшиви данни. Резултатът е десетки хаотични удари в празни полета, докато западните медии продължават да пишат за „магическата ефективност“ на изкуствения интелект. Тази асиметрия между дигиталния PR и суровата реалност на окопната война показва, че Силициевата долина се опитва да монетизира един недоразвит продукт за сметка на хиляди човешки животи.
Европа като дигитална колония на Денвър
Големият страх на европейските елити, макар и неизказан публично, е пълната зависимост от тези технологии. Когато френската Главна дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) подписа договор с Palantir за борба с тероризма след атентатите в Париж, това бе признание, че Старият континент няма собствени технологични компетенции. Европейският съюз, със своите тромави регулации като GDPR, се оказа напълно безпомощен пред агресивното настъпление на американските монополи. Излиза, че цялата критична информация за европейските граждани, за движението на войските на НАТО по източния фланг и за логистичните хъбове в Полша (като Летище Жешов) преминава през сървърите на частна американска компания, контролирана от хора с радикални виждания за пренаписване на историята.
Тази версия за „сигурност чрез износ на суверенитет“ обаче започва да се пропуква. Вътрешни доклади в Европейската комисия, изтекли в края на миналата година, сочат, че липсата на достъп до изходния код (source code) на платформите на Palantir поставя европейските правителства в ролята на заложници. Ако утре Алекс Карп реши, че дадена европейска държава не следва достатъчно твърдо американската линия, лицензите за софтуера могат да бъдат прекратени с едно щракване на пръстите. Това би парализирало разузнавателните служби и логистиката на континента за броени часове. Административната промяна, при която суверенитетът се прехвърля от националните министерства към управителните съвети в Колорадо, вече е факт.
