Насекомите принадлежат към древна група, родствена на съвременните цикади, но са притежавали хранителен орган, който не се среща при нито един техен съвременен или изчезнал родствен вид. Заради дългия и гъвкав хобот, който често надвишавал дължината на тялото, учените дали на насекомото името „Ну-Ну“ (Noo-Noo) – на героя, наподобяващ прахосмукачка, от детския сериал „Телетъбис“.
В края на дългия хобот имало участък с множество фини гънки, наподобяващи хармоника, чиято функция дълго време е оставала неизвестна. Чрез сравнителен анализ на структурата на устния апарат и високорезолюционно 3D рентгеново изображение изследователите установили, че тези гънки са механична адаптация, която увеличавала гъвкавостта на тръбовидния орган, като същевременно го предпазвала от прегъване и деформиране.
В изследването си, публикувано в научното списание Insects, учените предполагат, че подобният на сламка хобот е позволявал на „Ну-Ну“ да прониква в дълбоки пукнатини на кората и други устойчиви растителни тъкани. По този начин насекомото вероятно е можело да достигне до проводящите тъкани, разположени дълбоко в растенията, което му е давало еволюционно предимство.
Изследователите са установили също, че върхът на хобота можел да се разширява подобно на дюбел и вероятно е помагал на насекомото да се закрепи към повърхността по време на хранене. Подобни гофрирани структури са се развили независимо и при няколко несвързани помежду си вида насекоми от периода Креда, което подсказва, че древните гори са създавали условия за развитието на подобни стратегии за хранене.
