Наследството на Нютон и първите пробойни в абсолютния часовник
В класическия механичен модел, установен от Нютон през XVII век, реалността функционира върху твърд и абсолютно независим скафандър. Времето тече равномерно, еднакво за всички наблюдатели във Вселената, без да се влияе от материята или външните сили. Този мироглед осигури предсказуемост за индустриалната революция и инженерната мисъл за два века напред. В тази рамка векторът на движението бе просто дериват спрямо една невидима, глобална координата, тиктакаща в абсолютен вакуум.
Разпадът на този концептуален комфорт започна в момента, в който електродинамиката на Джеймс Клерк Максуел се сблъска с класическата кинематика. Оказа се, че скоростта на светлината е постоянна, независимо от координационната система на наблюдателя. За да се спаси логиката на експерименталните данни, Алберт Айнщайн публикува Специалната теория на относителността през 1905 година. Резултатът бе премахването на универсалния космически часовник. Времето се свива или разтяга в зависимост от относителната скорост на движение. Десет години по-късно Общата теория на относителността довърши процеса, показвайки, че гравитационният потенциал — изкривяването на пространствената геометрия от масивни тела — директно забавя хода на физическите процеси.
Така времето загуби своята самостоятелност и бе принудено да се слее с трите пространствени измерения в единна четириизмерна многообразна структура: пространство-времето. Практическото потвърждение на този феномен е неизбежно за съвременната технология. Атомните часовници на спътниците от системата GPS изпреварват тези на земната повърхност с приблизително 38 микросекунди на денонощие поради разликата в гравитационния потенциал и орбиталната скорост. Без софтуерна корекция на тези данни, спътниковата навигация би трупала грешка от километри всеки ден.
Блок-Вселената и неподвижното четириизмерно пространство
Сливането на пространството и времето в обща математическа матрица доведе до модела, известен в теоретичната физика като "Блок-Вселена" (Block Universe). Според тази концепция миналото, настоящето и бъдещето не са последователни събития, които възникват и изчезват, а съществуват едновременно в рамките на четириизмерния континуум.
В този геометричен масив събитието на вашето раждане, моментът, в който четете тези редове, и състоянието на Вселената след милиарди години са просто различни точки върху статична четириизмерна карта. Физическите закони, описани чрез полевите уравнения на Айнщайн, нямат вътрешен вектор, който да "тласка" реалността от един момент към друг. Всички точки от световната линия на даден обект са еднакво реални.
Това поставя изключително неудобен въпрос пред изследователите: ако цялата история е вече гравирана в пространствено-временната геометрия, откъде произлиза радикалното човешко усещане за "преминаване" на времето? Психологическата стрела на времето изглежда все по-малко като фундаментално свойство на материята и все повече като когнитивен механизъм, с който нашата нервна система организира постъпващата информация.
