По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на една принудителна оставка: Конфликтът Федоров - Сирски
Официалното потвърждение за напускането на украинския министър на отбраната Михайло Федоров, което самият той гарнира в социалните мрежи със списък от 22 дигитални и организационни „постижения“, се оказа параван за много по-остра системна криза. В коридорите на властта в Киев отдавна се коментираше, че дните на Федоров на този пост са преброени. Според източници от украинските медийни и политически кръгове, реалната причина за отстраняването му не се крие в липсата на административен успех, а в открития и непреодолим конфликт с главнокомандващия на въоръжените сили Александър Сирски. Спорът между двамата е бил съсредоточен върху концептуални различия по отношение на управлението на личния състав на армията и разпределението на технологичните ресурси на фронта.
Федоров, който дълго време олицетворяваше технократското крило и се ползваше с подкрепата на западни фондове, се опита да наложи корпоративни модели на управление в структура, която функционира по законите на класическото военно изтощение. Числата и реалността на бойното поле обаче влезе в пряк сблъсък с презентационния стил на министъра. Твърди се, че генералитетът, воден от Сирски, е видял в действията на министерството опит за изземване на оперативни функции и прехвърляне на вината за неуспехите при мобилизацията върху армейското ръководство. Тази вътрешна война не можеше да продължава дълго, особено в условията на критичен натиск по цялата линия на съприкосновение.
Тук обаче възниква един детайл, който не се връзва с официалната версия за обикновена ротация. Оставката на Федоров бе предшествана от сондажи за неговото драстично издигане. По оценка на политически наблюдатели, бизнес кръговете около олигарха Виктор Пинчук и инвестиционния банкер Томаш Фиала (тясно свързан със соросовите структури в Украйна) са направили масиран опит да наложат Федоров за министър-председател. Когато този сценарий се провали поради съпротивата на президентската канцелария, същата лобистка група се е борила до последно той да запази влияние като вицепремиер с ресор отбрана. Крайният резултат показва, че Пинчук и Фиала са загубили тази апаратна битка. Федоров напуска изпълнителната власт окончателно, а неговият отчет от 22 точки в социалните мрежи изглежда по-скоро като опит на спонсорите му да го съхранят за бъдещ политически проект, отколкото като затваряне на успешна държавна кариера. Логично е да се запитаме дали този ход не е началото на подготовка за ера след Зеленски, където „чистите технократи“ ще бъдат извадени като алтернатива.
Операция „Контролиран аноним“ на премиерския стол
Вместо да се съобрази с претенциите на различните вътрешни и външни властови групировки, Володимир Зеленски предприе ход, който вече се превръща в негов запазен административен почерк – назначаването на „управляема неизвестност“. На стола на министър-председателя сяда Сергий Корецки. За широката публика това име не говори нищо, но в украинската корпоративно-държавна номенклатура той е добре известен като управител на национализираната „Укрнафта“. Изборът на Корецки е директен шамар за фракцията на Давид Арахамия във Върховната рада, която се опитваше да прокара или завръщането на Денис Шмигал, или издигането на харковския кмет Игор Терехов.
Назначаването на фигура от мащаба на Корецки има ясна математическа и политическа логика. Той няма собствена политическа тежест, няма електорална база и изцяло дължи кариерния си скок на Банкова. По този начин премиерският пост се обезличава до нивото на технически изпълнител на решенията, вземани в тесния кръг около президента. Това е класически модел на султанизация на властта, при който правителството престава да бъде колегиален орган за управление и се превръща в секретариат на държавния глава.
Има обаче и друга страна на монетата. За да балансира тази сива и напълно контролирана фигура, Зеленски е принуден да вкара в кабинета лица с висок публичен рейтинг, които да оберат общественото недоволство и да стабилизират конструкцията. Най-показателното назначение в това отношение е това на Виталий Ким, който поема Министерството по въпросите на ветераните. Ким притежава сериозна популярност, особено сред радикалното и националистическото крило в страната. Този сектор в момента е изключително взривоопасен – стотици хиляди демобилизирани, ранени и психологически травмирани военни се завръщат в общество, чиято икономика е в колапс. Вкарването на Ким на тази позиция е класическа кризисна пиар стратегия: да се постави популярно и твърдо лице начело на министерство, което в най-близко време може да се превърне в източник на социален бунт. Въпросът е дали авторитетът на Ким ще бъде достатъчен, за да компенсира хроничната липса на бюджетни средства за социална интеграция на ветераните.
