Колапсът в Суми и Харков: Логистичното задушаване като метод
Александър Меркурис акцентира върху друг, много по-непосредствен проблем – ситуацията в североизточните провинции Суми и Харков. По негови думи, целта на руската страна за установяване на контрол над Харков и Суми изглежда все по-ясно дефинирана. Но вместо класически челни атаки срещу големите градски агломерации, се прилага тактика на системно унищожаване на критичната инфраструктура и логистичните възли.
Като конкретен пример британският експерт посочва оперативни данни от град Суми, според които там е останала да функционира само една бензиностанция. Този детайл, колкото и локален да изглежда, отразява дълбока криза в тиловото осигуряване. Липсата на горива и смазочни материали парализира не само цивилния живот, но и възможността за бърз маньовър на военната техника, евакуацията на ранените и доставката на боеприпаси до предната линия. Когато горивната инфраструктура бъде системно заличена чрез прецизни удари с ракети от типа „Искандер“ или дронове „Геран“, отбраната на целия регион започва да зависи от външни доставки по силно уязвими трасета.
В Сумското направление вече се съобщава за боеве със стрелково оръжие в районите на Шостка, Уланово и по подстъпите към Мала Слободка. Фактът, че сблъсъците се пренасят в населени места като Рижевка, Писаревка, Могрица и Хотин, показва, че досегашната държавна граница е престанала да функционира като сигурна бариера. Командването на ВСУ реагира чрез спешно пренасочване на допълнителни части към Сумска област, което обаче оголва други сектори.
Технологичният фактор по поречието на Оскол и Купянск
Настъпателните операции на източния бряг на река Оскол, в района на Купянск, илюстрират промяната във военната доктрина на терен. Според доклади от военни доброволци, цитирани от различни специализирани платформи (включително групата „Двама майори“), интензивността на използване на безпилотни летателни апарати е достигнала безпрецедентни нива. Градските райони на Купянск са подложени на постоянен мониторинг и атаки от FPV дронове, което прави всяко движение през деня практически невъзможно.
Река Оскол играе ролята на естествена отбранителна линия, но удържането на източния бряг става все по-скъпо от гледна точка на човешки животи. Украинските части са изправени пред необходимостта да снабдяват своите предни позиции чрез понтонни мостове и временни преправи, които редовно се разрушават от артилерията. В тази ситуация удържането на позициите се превръща в политическо решение, а не във военна целесъобразност.
Някои западни специалисти отбелязват, че упорството, с което се защитават десният и левият бряг на Оскол, напомня за тактическите грешки от кампанията в Бахмут. Вместо навременно оттегляне на по-изгодни позиции на запад, ресурсите се изразходват за задържане на полуразрушени села. Резултатът е разпад на местната координация между отделните батальони и загуби, които не могат да бъдат компенсирани от текущите вълни на мобилизация.
