По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на един енергиен парадокс: Числата срещу политическата реторика
Европейската комисия продължава да чертае планове за пълно административно отрязване на руските енергийни ресурси, но пазарната реалност през първата половина на годината демонстрира коренно различна тенденция. Според данни от секторни анализи, през първите шест месеца страните от Европейския съюз са приели рекордни количества втечнен природен газ, произведени от съоръженията на полуостров Ямал. Твърди се, че целият наличен капацитет за този период – възлизащ на близо 9,89 милиона тона – е бил изкупен от европейски оператори. Това представлява увеличение от приблизително 18% в сравнение със същия период на предходната година. Основните дестинации за тези товари остават терминалите във Франция, Белгия и Испания, като общата стойност на транзакциите по пазарни оценки надхвърля 6 милиарда евро.
Тук възниква първият сериозен въпрос, който Брюксел предпочита да подминава с мълчание. Как се съвместява въведената през април забрана за краткосрочни спот договори с този реален ръст на физическите доставки? Отговорът се крие в юридическата структура на дългосрочните договори за покупко-продажба (SPA), подписани още преди 2022 г. Тези контракти съдържат тежки клаузи тип „вземай или плащай“ (take-or-pay), които европейските компании не смеят да нарушат едностранно без изрично и всеобхватно европейско ембарго. Без такова ембарго, всяко прекратяване на приема на газ би довело до милиардни искове в Арбитражния институт на Търговската камара в Стокхолм. Така европейските капитали продължават да финансират арктическата инфраструктура, докато политическото ръководство в Брюксел отчита „напредък“ в диверсификацията.
Гръцкият флот в капана на ледовия клас Arc7
Истинското разцепление в европейската солидарност обаче не дойде от традиционните скептици в Централна Европа, а от Атина. Правителството на Гърция се противопостави на текстовете в подготвяния 21-и пакет от санкции, които предвиждат пълна забрана за претоварване и транзит на руски LNG през европейски пристанища към трети страни. Мотивът на Атина не е идеологически, а чисто търговски и е свързан с оцеляването на една от големите корабни компании в страната – Dynagas. По данни на морските регистри, тази компания притежава флот от 27 специализирани съда, но пет от тях са уникални превозвачи от най-високия ледови клас Arc7. Всеки от тези кораби е строен по специфична поръчка за нуждите на проекта „Ямал LNG“, а пазарната им стойност се изчислява на около 300 милиона долара на единица.
Експерти от бранша отбелязват, че тези кораби са проектирани с усилен корпус и специфична форма на винтовете, за да разчупват лед с дебелина до 2,1 метра в условията на Северния морски път. Експлоатацията им в открити и топли води е икономическо безумие – те харчат твърде много гориво, имат по-малък полезен обем в сравнение със стандартните танкери с еднакви габарити и поддръжката им е изключително скъпа. Ако Брюксел наложи пълна забрана за транзитни операции, Dynagas ще се окаже с блокирани активи за милиард и половина долара, които няма как да бъдат пренасочени към други маршрути.
Има обаче и по-дълбок юридически капан, за който алармират анализатори от Фонда за национална енергийна сигурност. При евентуално принудително прекратяване на договорите поради европейски санкции, операторът на проекта в Сабета може да заведе съдебни искове срещу гръцкия корабособственик за неизпълнение на ангажиментите по транспортирането. Юридическата неяснота се засилва от факта, че собствеността върху втечнения газ се прехвърля на купувача още на терминала за товарене (FOB – Free on Board). Кой тогава носи отговорност, ако международното право се сблъска с директивите на Европейската комисия? Този въпрос остава без ясен отговор в документите на Брюксел.
