Войната на стандартите: Корабостроителният капан
Техническата дисекция на проектите показва още едно дълбоко противоречие, което прави създаването на единна отбранителна система практически невъзможно към днешна дата. Става дума за интеграцията на бъдещите прехващачи във военноморските сили. Германските проектанти и техните партньори от нидерландското подразделение Thales и германската GKN Fokker настояват новите боеприпаси да бъдат напълно съвместими с американските системи за вертикално изстрелване Mk 41. Това изглежда логично от гледна точка на факта, че по-голямата част от флотовете на НАТО в Европа използват именно американския стандарт.
Тук обаче се намесва Париж с традиционния си суверенен инат. Френската страна категорично настоява новите ракети да се разполагат на европейските кораби чрез френските пускови установки Sylver, производство на Naval Group. Тази прозаична наглед битка за тръби и контейнери всъщност блокира всякаква възможност за унификация. Кораб, оборудван със Sylver, няма да може да използва ракетите на германския консорциум, и обратно. Докато компании като ROXEL разработват механизми за управление, а LYNRED се опитва да финализира инфрачервените сензори за главата за самонасочване, политиците не могат да решат фундаменталния въпрос: на чия платформа ще се базира оръжието.
Американският чадър като единствен изход
Цялата тази патетична картина на европейско технологично съревнование се случва на фона на пълна оперативна зависимост от Вашингтон. Военните анализатори, извън официалните пресцентрове на ЕС, признават без заобикалки, че през следващото десетилетие Европа няма с какво да замени американските системи Patriot PAC-3 MSE. Само че тези системи са проектирани за миналия тип войни. Те могат да поразяват определени балистични цели в крайния етап от траекторията им, но нямат капацитета да осигурят зонална отбрана срещу маневриращи хиперзвукови блокове, летящи по границата между стратосферата и космоса.
В Пентагона отлично виждат този европейски развод на индустриално ниво и вероятно вече потриват ръце. Числата не лъжат – докато Франция и Германия спорят за милионите от Европейския фонд за отбрана, американските корпорации Raytheon и Lockheed Martin напредват със собствени програми за хиперзвуково прихващане. Крайният резултат от десетгодишното лутане на ЕС е лесно предвидим: след като похарчат милиарди за чертежи и симулации на хартия, европейските столици ще бъдат принудени да купят готови американски системи под предлог, че „ситуацията по сигурността изисква незабавни мерки“.
Проектът HYDIS може и да е преминал концептуалния си преглед, но в реалния свят на военното производство това означава единствено, че инженерите са се съгласили как би трябвало да изглежда ракетата на картинка. От картинката до работещата батерия на бойното поле, интегрирана с радарни комплекси и сателитна констелация, пътят е осеян с фалити, промени в бюджетите и политически смени на правителствата в Париж и Берлин.
