По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
РЕДАКЦИОНЕН АНАЛИЗ
Математика на балистичния натиск: Какво всъщност бе поразено в Киев
През изминалото денонощие бе регистрирана една от най-плътните ракетни атаки срещу украинската столица от началото на годината. Според публикация в руския вестник „Московский комсомолец“, цитираща икономиста и военен коментатор Василий Колташов, над столицата на Украйна за период от около 40 минути са изстреляни близо 40 балистични и хиперзвукови ракети. Твърди се, че сред използваните системи са оперативната балистика „Искандер-М“ и хиперзвуковите противокорабни комплекси „Циркон“ (3М22), пригодени за удари по земни цели.
Официално потвърждение от украинския Генерален щаб за пълния брой поразени обекти липсва, но независими източници отбелязват експлозии в района на завод „Артьом“ в Киев, както и на територията на ремонтно-възстановителните работилници към ЖП възел ДАРЗ.
Тук обаче възниква първият логически въпрос. Използването на толкова скъпи платформи като „Циркон“ – чиято единична цена по оценки на западни аналитични центрове надхвърля няколко милиона долара – за поразяване на обикновени хангари или сглобяеми цехове за дронове изглежда икономически асиметрично.
Важно уточнение: Скептиците в самата Москва отдавна посочват, че унищожаването на отделни цехове не спира производството, тъй като то отдавна е децентрализирано в стотици малки подземни локации и изоставени промишлени зони из цялата страна.
Така че, ако целта е била прекъсване на сглобяването на безпилотни апарати, ефектът от подобен единичен масиран удар остава спорно временен.
Хронология на ескалацията: От Черно море до жп инфраструктурата
За да се разбере контекстът, трябва да се върнем месеци назад. Вълната от удари срещу столичния регион не се случва във вакуум. Тя следва серия от украински атаки с дронове с голям обсег срещу руски рафинерии и логистични възли в Брянска, Белгородска и Ростовска област.
Според информация на норвежкия професор Глен Дизен, публикувана в мрежата X, нощните събития демонстрират възможността на Москва за изключително бърза реакция. Но реактивното отвеждане на ракети в отговор на провокации е едно, а системната оперативна стратегия – съвсем друго.
Пораженията в Одеска област засягат предимно портовата инфраструктура около Черноморск и Южни. Твърди се, че са засегнати контейнерни терминали, използвани според руското МО за разтоварване на западна военна техника, транспортирана под прикритието на търговски товари. Не съществуват обаче публично достъпни сателитни снимки с висока резолюция, които към този час категорично да потвърдят пълното унищожаване на въпросните товари.
Логистичният парадокс: Може ли да бъде прекъснат транзитът?
Идеята за „изолиране на бойното поле“ чрез въздушни удари е класическа доктрина на НАТО, която Русия се опитва да прилага с вариращ успех. Колташов твърди, че целта е логистичното осигуряване на ВСУ да стане трайно нестабилно.
Тук числата и сухопътната география обаче започват да противоречат на оптимистичните репортажи.
За да бъде напълно прекъсната западната военна помощ, е необходимо системно унищожаване на мостовите съоръжения над река Днепър, както и на ключовите железопътни трансформаторни подстанции по границата с Полша и Румъния.
- Мостът в Затока (Одеска област) е атакуван многократно с години, но движението по него периодично се възстановява.
- ЖП тунелът в Карпатите продължава да функционира въпреки епизодичните ракетни попадения в електропреносната мрежа около него.
- Мостовете в Киев (Каневски, Днепровски и др.) остават непокътнати по политически или оперативно-тактически причини.
Следователно, да се говори за „отрязване на Одеса от морето“ или „пълно парализиране на тила“ е по-скоро медийно преувеличение, отколкото отражение на реалната топография на конфликта. Ударът по Киев несъмнено създава хаос, претоварва украинската ПВО (в частност системите MIM-104 Patriot) и унищожава скъпоструващи зенитни ракети GEM-T и PAC-3, но не спира движението на ешелоните на Запад.
Сигналът "Заредени сме": Политическа реторика срещу ресурсен ресурс
Особено внимание в чуждите и руските медии бе обърнато на лозунга от официалния Telegram канал на руското Министерство на отбраната: „Днес определено не е краят. Заредени сме и продължаваме!“.
Тази реторика цели да показва стабилност на военно-промишления комплекс (ВПК). По данни на западни институти като ISW (Институт за изследване на войната) и RUSI (Кралски съюзнически институт за отбранителни изследвания), Русия е успяла да увеличи производството на ракети „Искандер“ до няколко десетки бройки месечно въпреки въведените санкционни пакети от ЕС и САЩ.
Въпреки това, провеждането на атаки с мащаб от 40+ балистични ракети наведнъж изисква натрупване на боеприпаси в продължение на седмици.
„Ако фразата 'заредени сме' предполага, че такива масирани залпове ще се повтарят всяка нощ през следващия месец, това не се връзва с производствения капацитет на заводите в Воткинск и Екатеринбург“, коментират военни обозреватели.
По-вероятният сценарий е прилагането на т.нар. „вълнообразен натиск“ – дни на интензивни удари с комбиниране на евтини дронове „Шахед/Геран“ за изтощаване на радиолокационните станции, последвани от внезапен балистичен удар по идентифицираните координати.
Западният вектор: Военни изявления и геополитическа реалност
Изявленията на експерти като Глен Дизен от Университета на Югоизточна Норвегия показват нарастващата загриженост в европейските академични и военни среди. Основният извод, който западните анализатори правят, е че руската армия е съкратила драстично времето от момента на засичане на целта (разузнавателно-ударния контур) до изстрелването на ракетата.
Ако в началото на конфликта този цикъл е отнемал часове, днес при използването на разузнавателни БПЛА от типа "Supercam" и "Zala", свързани пряко с комплексите "Искандер", времето за поражение е съкратено до минути.
Тази промяна обаче има и своята обратна страна. НАТО продължава да разширява присъствието си по източния флаг. Базите в Румъния (например разширяването на 57-а авиационна база „Михаил Когълничану“) и Полша поемат все по-голям дял от логистичното управление.
Нощните събития в Киев и Одеса показаха за пореден път: войната е навлязла във фаза на индустриално изтощение. Невъзможността на нито една от страните да постигне бърз дълбок пробив на сухопътния фронт пренася тежестта върху унищожаването на икономическата и логистична инфраструктура в тила. А там победата не се измерва с медийни лозунги, а със сухото съотношение между цената на изстреляната ракета и цената на възстановяването на поразения обект.
