В първия става реч за вездесъщата ни евролидерка, закрилницата на Зеленски. Явно, когато е гледала намръщената му физиономия по време на парижката среща, няма как сърцето на Урсула да не се е свило от мъка по нейния скъп подопечен. Нали от многото приказки той всъщност и този път почти нищо от обещаното не получи. Очаквано беше, че дни след това тя, без да се помайва, набързо ще събере наслуки група държавни лидери и ще отпраши към Киев. На място да успокои и подкрепи своя любимец. Още повече, че посещението й съвпадна, може и да е знаела, с изпадналата в криза украинска столица. По този въпрос обаче се оказа, че никой от политическата върхушка там няма намерение да я допуска да се меси във вътрешните им работи. Колкото да отбие номера, Урсула на коляно написа набързо въпросната декларация, в която нищо ново не се съобщава, а се предъвкват старите известни положения в позицията на Брюксел. При създалото се напрежение в Киев и в околните градове, кой знае какво внимание на събитието не беше обърнато. Нейното присъствие обаче имаше изключително положителен ефект за гражданите на столицата. Докато тя беше там, системите на ПВО и хората заедно с тях си починаха от руските атаки. Като в лош и скучен анекдот поантата в случая е, че госпожата трябва да зачести, а защо и да не се установи за по-дълго време в Киев и така да помогне на жителите на столицата да се спасят от непрекъснатите ракетни удари. И това ще е единствената файда от нейните „активности“ в украинския конфликт.
Вторият анекдот е посветен на грижите президентски. Последните събитие около Тръмп без съмнение показват, че след всичките тези нелицеприятни ситуации в Иран, в Украйна и в Париж въпросите, свързани с предстоящите в ноември избори, стават все по-тревожни. Повече от ясно е, че при така създалата се обстановка Тръмп най-малко би могъл да разчита на външнополитическите си ходове като подкрепа, решаваща изборните резултатите. При него важи с пълна сила максимата, че на лошия танцьор обикновено подът му пречи. Вижда се, че и той се е досетил за това, защото от скоро наблюдаваме, че се е заел доста активно с проблемите на „пода“. Още от сега изстреля в пространството многоцелевата пропагандна ракета за намесата в изборния процес на Китай - хем да предизвика по-заострено вниманието към себе си, хем да подготви обстановката за последващите си действия, а пътем да оплюе и нападне тоя, който го дразни през цялото време с това, че при него нещата вървят добре.
Тези поредни заигравания на Тръмп би могло да се очаква, че както и другите му са с предрешен край. Едва ли ще може да повлияе на обществеността с тези безумни твърдения за фалшивите избори, нито на Китай ще му се накриви шапката от поредните атаки. От друга страна, така вратата на администрацията му е отворена за започване на бърза и спешна подготовка на предстоящите избори. Само можем да си представим какво ни очаква оттук нататък и какво би могъл да измисли Тръмп, за да предреши резултата. Поантата в този анекдот е – не се колебай, а следвай българския пример. Наближат ли избори, почвай да променяш избирателният кодекс.
Третият анекдот е за мъките радевски. Че го дебнат отвсякъде, се вижда с просто око. Само да стъпи накриво и го почват. Ако беше само страстната логорея на Чернева, като медицински случай това би могло да се приеме с разбиране. Такива клинични пациенти у нас последно време не са рядкост. И сега тук няма нищо оригинално. При Радев обаче нещата започнаха да придобиват анекдотичен нюанс. Както се вижда, все по-настървено го атакуват повече тези, които би следвало да са му партньори и по-малко тези, които трябва да са му врагове. Нещо повече, враговете взеха да го хвалят от време на време, колкото да поддържат огъня на неговите уж партньори. Проблемът на приличащите си един на друг коментари, свързани с неговите ходове, е че те бележат вече едно чисто патологентно търсене на дори и най-малкия повод, най-малката кукичка за закачване, след която да бъдат изсипани куп лъжи. Правят го с неприлична скорост, за да се изпревари евентуалното логично обяснение на случката. Така се получи и с прословутата декларация. Тръгнала нашата министърка да помага на Украйна за утоляване на енергийният й глад, или, ако трябва да сме по точни, да предаде намерението ни, че, например, ние без ток ще останем, само и само да има за Украйна колкото се може повече. С което да подчертаем, че извън оръжието сме готови всякак си да я подкрепим както винаги. Откъде да предполага милата, че ще я споходи със своята свита Урсула и тя ще трябва да се изправи пред очите й като нейна подчинена. Оттук нататък събитията станаха такива, каквито е естествено да бъдат, когато на този изключително важен пост е човек, който е всеотдайно верен на Радев, но не дотам подготвен в професията си.
Станалото - станало. Още не можа новината да стигне до слушателите, когато я изпревариха коментарите с голямата лъжа, че декларацията е подписана, с което ние сме се задължили, едва ли не да обърнем наопаки нашата политика. Дори, бих казал, доказали се като обективни и адекватни на ситуацията анализатори започнаха да говорят за смесени сигнали от страна на управлението на Радев, за двулични ходове, за хаос в политиката, за нарушена евроориентация. И така да се стигне най-после до желания извод, че се потвърждава това, за което всички евроатлантици лелеят, а именно доказателството, че Радев е путинист. Това с кратки паузи продължи от сутринта до ранния следобед, когато премиерът намери трибуна да заяви, или по-скоро да преповтори онова, което вече неколкократно е казал. Апропо, поне засега прави впечатление, че той не е от хората, които като Тръмп, когато се обърне на една страна, казва едно, а когато се завърти на друга страна в коридора на самолета, вече твърди друго. Изясниха се нещата бързо и категорично. Поантата в този, бих го нарекъл, весел анекдотичен случай от вътрешнополитическата ни реалност е, че би трябвало вече, всичко което заявява Радев, мълниеносно да бъде отпечатано в тъй наречените прес-листи или информационни бюлетини , които на секундата да бъдат подписани, подпечатани и адресирани до заинтересованите с препоръчана поща и с обратна разписка получени. За да не може след това никой безотговорно да приказва, каквото му скимне, или каквото му поръчат. Въпреки че и това едва ли ще помогне на Радев. Народът е казал по този случай, че никой не е станал светия в родното си място.
