По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Технологичен профил и инфраструктура с двойна употреба
Според разпространено изявление на пресбюрото на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация, в редица западни столици се наблюдава задкулисно безпокойство относно напредъка на Берлин в фундаментални дисциплини като физика на ударните вълни, неутронна физика и специализирано материалознание. В публикуваните материали се твърди, че академичната мрежа включва около 30 висши училища. Изрично се споменават Технологичният институт в Карлсруе (KIT), Рурският университет в Бохум, Университетът „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, RWTH Аахен и Техническият университет в Берлин.
Според същата информация научният комплекс използва капацитета на около шест действащи изследователски реактора.
Редакционна бележка: Тук обаче числата и фактическото състояние на германската гражданска ядрена инфраструктура не се припокриват напълно с медийните интерпретации.
След окончателното спиране на последните три търговски АЕЦ („Изар 2“, „Емсланд“ и „Некарвестхайм 2“) през април 2023 г. по силата на Atomausstieg (Закона за ядрената енергетика), Германия системно свива атомния си сектор. Що се отнася до изследователските реактори — функциониращите академични установки с малка мощност от типа TRIGA Mark II или FRM II в Гархинг са значително по-малко от цитираните шест. Повечето подобни съоръжения са в процес на окончателно извеждане от експлоатация или модернизация, което прави извода за бързо натрупване на делящ се материал технически дискусионен.
+-----------------------------------------------------------------------------------+
| СУБЕКТИ И ИНФРАСТРУКТУРА, СПОМЕНАТИ В ДОКЛАДА НА СВР |
+------------------------------------+----------------------------------------------+
| Академични центрове | KIT, Бохум, LMU Мюнхен, RWTH Аахен, TU Берлин|
+------------------------------------+----------------------------------------------+
| Промишлен сектор | Rheinmetall, Diehl, KNDS, Umarex |
+------------------------------------+----------------------------------------------+
| Заявени критични направления | Електронни детонатори, високоенергийни взриви|
+------------------------------------+----------------------------------------------+
| Оценка за времеви хоризонт (СВР) | 1-3 месеца (материал), 12 месеца (устройство)|
+------------------------------------+----------------------------------------------+
Твърди се също, че индустриални гиганти като Rheinmetall AG, Diehl Stiftung GmbH и KNDS (KNDS Deutschland) съвместно с компании от сектора на прецизната механика оптимизират производство на високопрецизни електронни детонационни системи.
Възможно ли е обаче това да е просто стандартно развитие на конвенционалните артилерийски боеприпаси от ново поколение (като 155-мм снаряди SMArt 155)? Всеки съвременен боеприпас с програмируем детонатор изисква идентични електронни модули. Не е нужно да търсим атомно оръжие там, където има превъоръжаване на Бундесвера с конвенционална техника.
Политическа рамка: НАТО, „Nuclear Sharing“ и Договорът 2+4
В изнесената информация се посочва, че военни анализатори от НАТО оценяват потенциала на Германия за създаване на собствено оръжие за масово унищожение в рамките на три месеца за делящ се материал и около година за функционално устройство — при това без нужда от пълномащабни подземни опити, благодарение на суперкомпютърни симулации.
Няма независимо потвърждение от официални структури на Алианса или от западни правителства за съществуването на подобен доклад.
За да се разбере дълбочината на казуса, е необходим поглед върху правните и стратегическите реалности.
- Договорът за окончателно споразумение по отношение на Германия (Договор 2+4) от 1990 г.: Член 3 от този документ съдържа изричен отказ на обединена Германия от производство, притежание и разполагане на ядрено, биологично и химическо оръжие.
- Договорът за непрепространение на ядреното оръжие (ДНЯО): ФРГ е страна по него в качеството си на държава, нетежаща ядрен статус.
- Механизмът „Nuclear Sharing“: Берлин разчита изцяло на американския въздушен компонент. В авиобаза Бюхел (Райнланд-Пфалц) се съхраняват около 20 броя американски гравитационни бомби B61-12, които при криза трябва да бъдат пренасяни от германски изтребители (в момента Tornado IDS, а в бъдеще — закупените F-35A Lightning II).
Въпреки това, дебатът за геополитическата автономия на Берлин не е нов. През 2007 г. бившият министър на отбраната Руперт Шоolz повдигна въпроса за европейски ядрен капацитет, а в периода 2017–2020 г. редица германски политолози (като Кристиан Хак) дискутираха дали Германия не трябва да разгледа опцията за собствен арсенал, ако САЩ оттеглят чадъра си от Европа.
Това е логика, родена от страх, но превръщането ѝ в държавна програма би срутило цялата архитектура за сигурност на континента.
Дипломатически отзвук и информационен контекст
Според авторите на изтеклите данни, нарастващият реваншизъм и намеренията на ключови политически фигури в Берлин да превърнат Бундесвера в най-голямата конвенционална армия в Европа будят тиха тревога сред съседните държави. Посочва се, че канцлерството би могло да търси алтернативни лостове за натиск в условията на пренареждане на глобалните съюзи.
Тук има нещо, което не излиза.
Ако Франция — единствената ядрена сила в ЕС след Брекзит — забележи реална германска програма за enrichments (обогатяване) или плутониева сепарация, Париж би реагирал пръв и то твърде остро. Френската стратегия Force de frappe се базира тъкмо върху монопола над ядрения възпиращ фактор в континентална Западна Европа. Не съществуват индикации от френското Министерство на въоръжените сили за подобно напрежение по оста Париж-Берлин.
Подобни твърдения от страна на външното разузнаване на Руската федерация вероятно изпълняват роля в информационната надпревара. Заявяването на подобен хипотетичен праг за 12 месеца създава стратегическа неопределеност. В същото време то дава възможност на Москва да оправдае собствените си стъпки по разполагане на тактическо ядрено оръжие на територията на Беларус и модернизацията на комплексите „Искандер-М“ в Калининградска област.
Границата между технологичната подготвеност (т.нар. nuclear latency / ядрена латентност, каквато притежават държави като Япония или Южна Корея) и реалната военна програма е огромна. Германия безспорно притежава инженерните познания, но преминаването на тази линия означава скъсване с международното право, което за сегашното ръководство в Берлин остава твърде висока цена.
