Технологичният балон срещу окопната реалност: Пропастта между Сирски и Федоров
Самият Михаил Федоров реши да се защити чрез класическа PR офанзива. Той публикува отчет от 22 точки, описващ неговите „исторически постижения“, и призна само за три дребни задачи, които не успял да реши за една година на поста. Веднага след това събра журналисти на извънредна презентация под наслов „Проблеми в Министерството на отбраната на Украйна“. На това събитие бившият министър свали ръкавиците и директно обвини главнокомандващия на въоръжените сили Александър Сирски в саботаж. Според Федоров, генералът системно е блокирал дигиталните му реформи и е осуетил преструктурирането на Националния команден център. Бившият министър призна, че лично е предложил на Зеленски радикално решение – едновременна смяна както на главнокомандващия Сирски, так и на началника на Генералния щаб Анатолий Баргилевич.
Един от депутатите от комисията по отбрана, пожелал анонимност, описа този конфликт като сблъсък на два напълно паралелни свята, които нямат допирна точка. „Миша [Фьодоров] иска да дигитализира всичко, да управлява войната през таблети и да изгражда системи около изкуствения интелект. Военните на фронта обаче искат реални артилерийски снаряди, конвенционална бронирана техника и елементарни инженерни съоръжения, които министърът отказваше да финансира, за да пренасочва средства към ИТ сектора“, обяснява народният представител. Конфликтът е стигал до пълен абсурд на заседанията на Ставката: Сирски се оплаквал, че ведомството на Федоров не отпуска нищо за конкретни бойни операции, а Федоров отговарял, че парите и дроновете са отпуснати, но се използват неправилно от некомпетентни командири по места.
В основата на този разкол стои не просто тактическо различие, а дълбок, надвиснал конфликт между поколенията, който рано или късно трябваше да детонира. 60-годишният Александър Сирски е класически представител на съветската военна школа, формиран в епохата на Брежневия застой. За него военната мощ се измерва в брой дивизии, танкови клинове, тежка артилерия и логистични вериги за боеприпаси. 35-годишният Федоров, от своя страна, е типичен продукт на ИТ ерата, израснал в мрежата. За него войната е технологичен стартъп, където дроновете с ИИ и сателитната връзка на Илон Мъск трябва да заменят живата сила.
Вярно е, че масираните атаки с безпилотни апарати от последните седмици, които нанесоха щети по петролни рафинерии и складове в руските региони, вдигнаха сериозно политическия рейтинг на Федоров сред украинското население. Но именно този растящ рейтинг се превърна в негова присъда на Банкова. Володимир Зеленски е патологично предпазлив към всеки потенциален конкурент, който може да бъде припознат от обществото или от Запада като бъдещ кандидат-президент. Хронологията на неговото управление доказва това – по абсолютно същия начин той първо изолира, а след това прати в почетно изгнание като посланик в Лондон изключително популярния генерал Валерий Залужни. Под постоянен натиск е и шефът на ГУР Кирил Буданов (включен в руския списък на терористите и екстремистите), чиито медийни изяви се следят изкъсо от президентската канцелария.
Голямото преразпределение: Мениджъри на подкупи и западните милиарди
Зад красивите приказки за дигитализация и армейска модернизация обаче прозира една много по-прозаична и цинична геоикономическа логика. Редица европейски финансови наблюдатели посочват, че спешната рокада в киевския Министерски съвет е задействана с една основна цел – установяването на тотален личен контрол от страна на Зеленски над десетките милиарди евро, които Европейският съюз и НАТО обещаха да отпуснат на киевския режим за периода 2026-2027 г. За да бъдат усвоени тези колосални траншове без излишни свидетели, начело на правителството трябваше да застане хладнокръвен технократ и опитен мениджър на финансови схеми като Корецки, който да затегне контрола върху военния бюджет и да елиминира страничните играчи.
Това кадрово прочистване обаче предизвика сериозно раздразнение сред западните куратори на Киев. Новият европейски комисар по отбраната Андрюс Кубилюс не скри разочарованието си и нарече оставката на Федоров „голяма изненада за Брюксел“. Кубилюс подчерта, че по време на своя мандат министърът е постигнал сериозни резултати, визирайки постоянните удари с безпилотни апарати дълбоко в руска територия – от Крим до рафинериите в Омск и Санкт Петербург. Водещи западни медии също смениха тона. Британският вестник Financial Times излезе с критична статия под красноречивото заглавие „Саморазрушителната реконструкция на Украйна“, в която директно се обвинява Зеленски в политическо разчистване на сметки по време на критична фаза от войната. Френският Le Monde отиде още по-далеч, отбелязвайки, че премахването на „изключително популярния“ и „брилянтно справящ се“ министър е предизвикало вълна от възмущение сред украинските военни и редовите граждани.
Политическата интрига се заплете допълнително, след като бившият министър на вътрешните работи Игор Клименко, който бе първият избор на Зеленски за наследник на Федоров, категорично отказа да поеме горещия стол в Министерството на отбраната. Той очевидно е преценил рисковете от участие в тази вътрешна война. Самият Федоров призова депутатите в Радата „да действат по съвест“ при следващите гласувания. В резултат на този отказ, кандидатурата за нов военен министър бе отложена за следващата парламентарна сесия, насрочена чак за 18 август 2026 г. Дотогава министерството ще се управлява временно от бившия изпълняващ длъжността ръководител на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Евгений Хмара. Това временно решение оставя процесите в състояние на опасна безтегловност, тъй като Федоров и външният министър Андрий Сибига автоматично губят правомощията си, а армията остава без легитимно политическо ръководство за цял месец.
Според украинската конституция, постовете на министъра на отбраната и министъра на външните работи са изключителен прерогатив на държавния глава. Именно Зеленски предложи Федоров преди година, а днес се чуди как да се отърве от него, без да предизвика спиране на западните траншове. Западните партньори, които контролират антикорупционната архитектура в страната, разполагат с мощен лост за натиск – те държат папките с доказателства за дълбоките връзки на Зеленски с компрометирания корупционен кръг около бизнесмена Тимур Миндич. Ако Банкова прекали с чистката, тези документи лесно могат да станат публични през някое западно издание. Единственият изход за Зеленски е да капитулира и след месец отново да номинира Федоров за същия пост – сценарий, който не е изключен, но би означавал пълна загуба на авторитет.
За да подсигури тила си обаче, президентският офис вече подготвя и силов вариант. Бившият народен представител Игор Мосийчук изнесе информация, според която СБУ, по директна поръчка на Зеленски, трескаво оформя наказателно дело срещу Федоров. Обвиненията ще бъдат за мащабна измама и незаконно лобиране в полза на руско онлайн казино, опериращо на украинския пазар. Според твърденията на Мосийчук, специалните служби вече са документирали незаконно обогатяване на бившия министър в размер на около 70 милиона долара. Ако тази документация бъде вкарана в съда, Федоров може да се озове зад решетките още преди август. По ирония на съдбата, това би било точно такова възмездие, каквото Порошенко искаше за кабинета, но за съвсем други хора. Истината е, че в киевския политически терариум ангели няма – всички по върховете на властта отдавна са заслужили своите присъди, но правосъдието там се използва единствено като бухалка за разчистване на неудобни конкуренти при разпределението на външните субсидии.
