Съществуването на тази неидентифицирана, ненормативна и произволно създадена група от европейски и неевропейски лица, наречени желаещи, ми прилича на онази играчка от детството ни, калейдоскопчето - като гледаш в нея и я въртиш с ръцете си срещу светлина може да видиш най причудливи съчетания от фигурки. Почти като в нашия случай - непредсказуемо и произволно се редиха какви ли не „фигурки“ – тройки, петици, седморки, деветки, някои първа, други втора класа и тем паче. Покрай тези игрички и Европейския съюз досущ заприлича на това калейдоскопче. От многото игрички като нищо да се разчупи и да се пръснат всичките му съставни стъкълца. Иначе погледнато, да създадеш антибалистична коалиция от 9 държави би могло да се нарече междудържавна договорка, ако ставаше въпрос да отглеждаш лалета или да произвеждаш вино, но не и да правиш ракети. Тези 9 държави, които Макрон заедно с Мерц и Старнет омая да подпишат протокола, ще е интересно дали са се сетили, че са натовски държави. Тоест, когато става въпрос за оръжие, това не е прерогатив на Европейския съюз, не е стока от ширпотреба, за чиято реализация може да съдейства еврокомисията с нейните квоти, а е нещо, което касае сигурността на Европейския континент и то е в пълномощията на една организация, която се казва на НАТО. Няма как някой да прави, ей така по свое желание, дори и да е от желаещите, анти-балистична коалиция, без да е постигнато общо съгласие. После, като ги направи тези анти-балистични системи, срещу кого ще ги използва, след като само 9 от тях ще ги притежават, Ако се огледаме в състава на страните, ще видим че там няма нито една от страните членки на НАТО, които са пряко застрашени срещу атака от балистични ракети и са в непосредствена близост с военните действия на европейския континент. Тогава къде са им интересите на другите, срещу кого и с кого.
Срещата в Париж на въпросните желаещи сигурно е била замислена като преломен фактор за създаване по категоричен начин на приоритет на европейското присъствие в решаване на въпросите за сигурността. Явно не се получи, а защо за наша гордост и удоволствие го каза директно нашият премиер. Оплют и овикан от „здравите сили“ у нас, на Радев не му мигна окото директно да заяви, че няма намерение да се занимава с несериозни неща като участие в групата на желаещите, защото си има нормативно установени формати, където подобни въпроси се решават. А такива приятелски „соарета“, думата е моя, биха могли да бъдат само със статут на размяна на мнение и на желание, както в случая, затова и се казват „желаещи“, но не и „решаващи“. Не беше само Радев. Даже самият Макрон, оповестявайки оригиналното решение, не забрави да напомни, че се надява този път то да доживее достатъчно дълго време. За разлика от другите, каза той, които още след гласуването са започвали бавно и полека да се разтурват.
Когато гледаш финалната снимка от срещата в Париж, дори и да не си евроатлантик, те обзема едно неприятно чувство. В центъра стои Макрон и съпруга, от лявата му страна Старнет, от дясната му страна Зеленски - 3 лица, които в много близко бъдеще ще избледнеят и ще изчезнат от световната сцена. На тяхното място ще има други хора и тогава отново се появява въпроса, за какво е цялата работа, какво желаят желаещите всъщност. Има един професоре Йоханес Варвик, който неприлично директно заяви, че европейците не се усещат, че Тръмп просто иска да продава оръжие и колкото може повече. И толкова. Щото това му е нужно за неговите намерения в другите краища на планетата. Затова му е нужен един такъв Европейския съюз, който е готов да плаща, и не малко за оръжие, да дава дори пари в брой, въпреки че повече от ясно, е че това няма да донесе решението. Въобще НАТО, както се твърди, е част от проблема в Украйна, но не е решението. Затова може би в Париж никой не се заекна дори, че Зеленски би могъл скоро да бъде приет за член на НАТО. Това много ясно се видя от физиономията му по време на парада. Явно вече превъртял от напрежение, защото знае какво яйце му се пече, все пак спазвайки вежливия тон на прегръдките и целувките, докато никой не го наблюдаваше, беше оставил лицето си свободно да изрази всичко, което мисли за лицемерието на европартньорите си.
Това, което в края на краищата получи Зеленски след многото аплодисменти и клетви във вярност, няма как да не му развали за пореден път настроението му. Урсула, представете си, се е била договорила със Старнет, Англия да участва в изплащането на 90-те милиарда за Украйна. Човекът вече не е министър председател, Урсула няма никакви правомощия да договаря и какво – като в онази приказка, да чакаш от оня свят писмо. Самолетите Швеция му обещаха, но с уточнението, че ще му бъдат предоставени, както се оказа, най-вероятно в края на 28 година, или може би през 29-а. И кой ще го чака Зеленски да си получи самолетите след две години? За американските антиракетни системи не стана реч, затова пък се създаде „Антибалистична коалиция“, за да му бъде приятно да го чуе. И какво ще прави тая антибалистична коалиция, утре ли ще му предаде системите за отбрана срещу балистичните ракети? Които му трябват още тази нощ.
Чисто човешки, в абсолютно личен аспект Зеленски, независимо от еуфоричните му посрещания навсякъде, по-скоро е за съжаляване. Вижда се, че не е съвсем глупав човек да не забелязва, че бутафорната подкрепа, която всъщност получава, има за цел само да поддържа огъня в Украйна колкото да не затихне съвсем. Въобще лидерите на Европейският съюз вече е време да осъзнаят, че могат много да желаят, но друг им диктува кое от желанията им може и кое не може да се осъществи. Той определя и какво трябва да се случи в Европа и какво не. А това, че в момента той се казва Тръмп е просто нюансиране на отдавна нарисувана картина. Това си пролича и от равносметката на парижката среща. Бедите за Украйна тепърва почват, преди всичко защото темата за преговорите с Русия, докато беше почти дошла до момента на заинтересованост, бързо и окончателно затихна и отиде на някъде, преформатирана в буквален план като намерение за война. Американците просто си тръгнаха от тая щуротия, наречена европейски група на желаещи или, както я нарекоха в Русия, „група на подпалвачи на война“. Поеха обратно да си решават проблемите по другите точки на планетата, които не са по- маловажни за тях. Техният интерес, така или иначе, е защитен и при тяхно отсъствие - няма кой да го произвежда това оръжие в момента и единствените хора, които могат да го платят вместо Зеленски са европейците. А това за Тръмп е напълно достатъчно за сега, защото той не търси ескалация с Русия. Оставя „желаещите“ брюкселци да продължават да подклаждат огъня под врящото гърне на украинският конфликт. За тях е жизнено важно, както се оказва, защото ако изведнъж угасне огънят и замре котлето и спре всичко, ще увисне Европа на фон дер Лайен. А цената ще я платим пак ние, европейците. Абсолютно сигурно е, че при такъв изход от ситуацията нито Зеленски ще прости на европейските си партньори, защото няма как да се разсърди на чичо Тръмп, нито Путин. Няма да има после нито полярният, нито черноморският път, нито турските потоци - нищо няма вече да върви там, накъдето в момента тече. Затова сега вихрушката в Брюксел вижда смисъл да продължава в стъпките на хорото, на което е накарала да се хванат „желаещите“. Клаус фон Дохналий, един от най-възрастните политически анализатори на планетата го каза преди два дена - в момента ние зареждаме нон стоп мелницата за кръв. Звучи мрачно, но затова пък е абсолютно точно.
В тази връзка отскоро прави впечатление, че атаките срещу Радев заради външно-политическите му ходове не са само откъм продължаващите да се борят за промяната, нито само от производителите на гербери, нито дори само и от продънените потури на агите. Започнаха все повече да се настървяват срещу него „некои“ леви сили в България. Ако вземеш да слушаш глашатаите им, да има как на ченгел да окачат Радев, председателя, лъжеца, корумпирания агент на САЩ и на Русия едновременно. Няма как да се обясни всичкия този политически юруш, освен с, например, страстното желание да се върне господството на Пеевски и Борисов – този път в тази последователност. А иначе погледнато, ако ще, както казваше баща ми, откъм гърба да се пукнат всичките тези поплювковци, истината е че в момента имаме на лице единственият случай от 30 години насам, при който един наш премиер защитава категорично позициите на България и то не по брюкселски, а вървейки по свои си пътеки. Какво има да се приказва повече - каза ли човекът, че нямаме пари до края на годината, каза, поясни ли на заинтересованите, че предприятията ни работят на 200% активност, та който иска да си поръчва оръжие, да си плаща, за да го получи. Заяви ли, и то не само той, че няма какво да дирим в някакви групи на желаещи, след като сме членове на нещо, което се казва Европейски съюз, който е единственият легитимен орган за вземане на решение по отношение съдбата на континента, а що се отнася до военната област е НАТО. Там в НАТО няма група на желаещи, който не му харесва го пускат да върви накъдето си иска. За сега обаче никой не смее да се дели. Това е правилната политика, ако съдим и по позицията на страни като Полша, балтийските й съседи, като нова Унгария, Белгия, Чехия, Словакия, Италия и още други. Стига да я следва правителството без, нека ги наречем, случайни „декларацийни“ отклонения. Към подобни „случки“ хората са особено чувствителни. Що да не вземем пример от съседа, Ердоган и ние да вървим по своя път със самочувствието, че сме представители на страна, нека и да е малка, но също велика и скъпа за нас.
Ако трябва да се направи някакъв по-общ извод за днешната ситуация, очевадно е , че изначално отговорността за украинската и иранската криза реципрочно следва да си я поделят ЕС и САЩ. С тази разлика, че при „желаещите“ началното им участие „поотшумя“, докато това на американците е все още болезнено актуално. А на вайкането на едната и на другата страна срещу Русия и Иран може да се отговори също „реципрочно“ и в известна степен шеговито, но на място.
Ми, що ги почнахте тогава?
