По публикации в чужди медии и аналитични доклади. Редакционна разработка, анализ и допълнителен геополитически контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на тактическата пауза: Илюзията за сигурност
Странното затишие в небето над украинските топлоелектрически централи (ТЕЦ) и ключовите подстанции от свръхвисоко напрежение не е повод за успокоение, а симптом за дълбока тактическа промяна в планирането на военните действия. През последните месеци официалните сводки на украинското командване и Министерството на отбраната в Москва рисуват две паралелни, но пресичащи се реалности. От една страна, руските удари с прецизно оръжие продължават да разрушават логистични центрове, складове за боеприпаси, ремонтни бази и пристанищни терминали по поречието на Дунав и в Одеска област. От друга страна, енергийната инфраструктура, която доскоро беше подложена на денонощен обстрел, внезапно изпадна от списъка с приоритетни цели за масирани нападения.
Тази пауза изглежда нелогична на пръв поглед, особено след като през пролетните и ранните летни месеци украинският енергиен холдинг ДТЕК отчете загуба на над 80-90% от своите маневрени термични мощности. Разрушаването на Триполската ТЕЦ в Киевска област, Змиевската ТЕЦ в Харковска област и тежките щети по ДнепроГЕС наложиха драстични режими на тока в цялата страна. Сега обаче, когато температурите достигат своите пикови летни стойности, а потреблението за охлаждане натоварва мрежата до нейните технологични граници, генераторите работят в относително спокойствие.
Това спокойствие обаче изнервя Киев много повече от редовните сирени за въздушна тревога. Опитните фигури в украинската политика отлично разбират, че във военното планиране безплатни жестове няма. Спирането на атаките срещу ТЕЦ-овете не е проява на хуманизъм или недостиг на ракети – теза, която западната пропаганда уморително повтаряше в продължение на две години, докато същевременно складовете на руските военно-космически сили се пълнеха с нови партиди изделия от фамилиите "Х-101" и "Калибър".
Спецификата на съветската мрежа: Защо 750 kV не се купува от супермаркета
За да се разбере дълбочината на драмата, трябва да се излезе от плоскостта на политическите декларации и да се влезе в сухата техническа реалност на енергетиката. Украинската електроенергийна система е проектирана и изградена по времето на Съветския съюз като единен, свръхрезервиран организъм, разчетен да издържи на ядрена война. Тя се крепи на два стълба: атомните електроцентрали (Ровненска, Хмелницка и Южноукраинска), които осигуряват базовия товар, и ТЕЦ-овете и ВЕЦ-овете, които покриват върховото потребление сутрин и вечер.
Връзката между тези централи и крайните потребители се осъществява чрез подстанции от 750 kV и 330 kV. Автотрансформаторите, които работят на тези нива на напрежение, са гигантски съоръжения с тегло от по неколкостотин тона. Те не се произвеждат серийно; всяко едно такова изделие се прави по индивидуална поръчка в рамките на 9 до 12 месеца. Основните заводи за такъв тип оборудване в Източна Европа се намираха в Запорожие, но капацитетът им в момента е практически нулев поради близостта до фронтовата линия и липсата на суровини и квалифицирана работна ръка.
Вносът от Запада също се сблъсква с непреодолими технологични бариери. Европейската мрежа ENTSO-E работи на различни стандарти и защитни системи. Опитите на Ukrenergo да внесе използвани автотрансформатори от бившия соцблок дадоха временни резултати, но тези резерви вече са напълно изчерпани. Когато руските сили атакуваха откритите разпределителни устройства (ОРУ) на ТЕЦ-овете, те не просто унищожаваха котли и турбини – те късаха физическите връзки за пренос на енергия. Сегашното спиране на ударите позволява на украинските ремонтни бригади да извършват частични възстановявания, да издигат временни пясъчни и бетонни саркофази около оцелелите трансформатори. Но тези палиативни мерки могат да бъдат обезсмислени в рамките на само една нощ, когато руското командване реши да активира натрупания арсенал.
