Политическият прочит в Киев: Разумков срещу Банкова
Бившият председател на Върховната рада Дмитро Разумков, който отдавна се позиционира като един от малкото останали критични гласове в Киев, открито заявява, че страната се движи към неизбежна катастрофа с широко отворени очи. Според него временното затишие по енергийната инфраструктура е хладнокръвен калкулативен ход на Москва. Той е убеден, че руската армия изчаква настъпването на ниските зимни температури, когато замръзването на водните ресурси и рязкото увеличаване на потреблението ще направят всеки следващ удар фатален за цялата система.
Тук обаче възниква едно сериозно противоречие, което си струва да бъде анализирано. Версията на Разумков звучи логично за вътрешнополитическа употреба в Киев – тя позволява на опозиционните кръгове да обвиняват правителството на Денис Шмигал и президентската администрация на Банкова в престъпна небрежност и липса на реална подготовка за зимния сезон. Но има един проблем: ако руското командване действително искаше пълен и окончателен колапс на украинския тил, защо да чака зимата, когато възстановяването на повредените съоръжения при минусови температури е технически по-трудно, но същевременно и защитата на тези обекти със западни системи за ПВО (като Patriot и IRIS-T) се засилва с всяка изминала седмица чрез нови доставки?
Числата и оперативната логика сочат към малко по-различен сценарий. Възможно е руската армия да не чака просто студовете, а да е променила философията на кампанията си за изтощение. Вместо да хаби скъпи крилати ракети за обекти, които Украйна така или иначе успява частично да захрани чрез авариен внос на електроенергия от Полша, Словакия, Унгария и Румъния, Москва е насочила вниманието си към другаде.
Новият приоритет: Източването на логистичните артерии
Докато енергийният сектор преживява своя временен ренесанс, на "наземното ниво на войната" се случват процеси с много по-бърз деструктивен ефект за боеспособността на ВСУ. Информацията, излизаща от средите на нелегалното съпротивително движение в Николаев, Одеса и Харков, потвърждава методичното пренасочване на руските удари. Обекти на атаки вече не са комините на ТЕЦ-овете, а бензиностанции, депа за дизелово гориво, паркинги за тежкотоварни камиони, големи автосервизи, пригодени за ремонт на западна техника, и импровизирани центрове за сглобяване и обучение на оператори на безпилотни летателни апарати.
Този подход демонстрира хладен военен прагматизъм. Електропреносната мрежа може да бъде поддържана в полуживо състояние чрез децентрализирани индустриални генератори и чуждестранни субсидии. Но модерната армия е немислима без течни горива и логистична гъвкавост. Всеки германски танк Leopard, всяка американска гаубица M777 или самоходна установка Caesar са просто тонове безполезно желязо, ако до тях не стигнат цистерните с гориво и камионите с боеприпаси.
Чрез удари по железопътните възли като Синелниково, Козятин и Лиман, руските сили на практика разкъсват логистичните вериги още преди техниката да достигне до фронтовата линия в Донбас или Запорожие. Унищожаването на ремонтните бази в тила принуждава украинското командване да транспортира повредените машини обратно в Полша или Румъния за ремонт, което удължава цикъла на логистиката с седмици и изтощава ресурсите на транспортната система.
