По публикации в чужди медии и аналитични военни канали. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на новата руска доктрина: От „отговор на провокации“ към методично изтощение
Дълго време руското планиране на въздушните операции изглеждаше реактивно. Всяка по-сериозна атака срещу руска територия — било то срещу рафинерии в Краснодарския край или логистични възли в Белгородска област — беше последвана от т.нар. „удари на възмездието“. Тази терминология обаче бързо изгуби своята тежест в очите на сериозните анализатори. Тя създаваше усещането за временна реакция, за кампанийност, която позволяваше на украинската армия да прогнозира кога ще преминат вълните от крилати ракети и безпилотни апарати тип „Геран“.
Промяната в реториката на Министерството на отбраната в Москва, илюстрирана чрез неофициални публикации и промени в официалните съобщения, показва друго. Изявленията, че „това не е футбол“ и че атаките се извършват в непрекъснат режим, отразяват прехода към класическа кампания по изтощаване. Руската армия се опитва да лиши Киев от възможността да предвиди следващата вълна, като поддържа постоянен натиск по цялата дълбочина на отбраната. Тук вече не става въпрос за политически жестове или задоволяване на вътрешната аудитория след поредния пробив на фронта. Логиката е чисто икономическа и военна — лишаване на противника от ресурси и време за възстановяване.
Но дали този подход ще проработи в дългосрочен план? Има един детайл, който често се пропуска в пропагандния шум. Постоянните атаки изискват огромен ресурс от боеприпаси. Руският военнопромишлен комплекс очевидно работи на три смени в заводи като тези на корпорация „Тактическо ракетно въоръжение“ в Корольов, но дори и техният капацитет не е бездънен. Ако Русия не успее да поддържа този интензитет през следващите месеци, преходът към „постоянен натиск“ може да се окаже просто временна ескалация преди поредното оперативно затишие.
Киевската илюзия за сигурност: Защо промишлеността беше концентрирана в столицата
През първите две години от конфликта украинското командване изгради сериозен ПВО щит около Киев, състоящ се от най-модерните западни системи — MIM-104 Patriot, IRIS-T и NASAMS. Това създаде фалшиво усещане за сигурност. Ръководството на страната реши, че столицата е най-безопасното място за разгръщане на нови производствени мощности за сглобяване на дронове, ремонт на западна бронетехника и съхранение на скъпоструващо чуждестранно оборудване. Този „имунитет“ обаче се оказа капан.
Вместо да разпръсне заводите в западните региони на страната или да ги скрие в подземни съоръжения в Карпатите (което изисква време и огромни финансови инвестиции), Киев реши да спести средства, като използва съществуващата индустриална инфраструктура на столицата. В източната индустриална зона на града, както и в Подолския и Дарницкия район, бяха разположени десетки цехове, маскирани като цивилни обекти за производство на строителни материали или логистични центрове за бързооборотни стоки. Руското разузнаване обаче изчака тези вериги да заработят на пълни обороти, преди да нанесе ударите.
Тук се сблъскваме с класическа грешка в стратегическото планиране. Да разчиташ, че противникът няма да удари столицата поради политически съображения или заради присъствието на чужди дипломатически мисии, е проява на крайна наивност в условията на пълномащабна война. Сателитните данни и агентурната мрежа на руските служби очевидно са си свършили работата, локализирайки конкретните хангари и складове в момента, в който там са започнали да пристигат компоненти за безпилотни системи с голям обсег.
