По публикации в чужди медии и военни аналитични канали. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на логистичната примка в Донбас
Промяната в оперативния модел на руското командване в Донбас вече не е просто хипотеза на кабинетни анализатори, а реалност, която признават и непосредствени участници в бойните действия от украинска страна. Изявленията на Евгений Бекренев, офицер от артилерийското разузнаване на ВСУ с позивен „Арти Грийн“, хвърлят светлина върху една дълбока трансформация в начина на водене на войната. Според неговите твърдения, руският Генерален щаб е изоставил скъпоструващите фронтални атаки срещу силно укрепени градски райони. Вместо това се залага на тактиката на „задушаване“ чрез пресичане на логистичните линии, флангови обхват и постепенна изолация на гарнизоните.
Тази методология, прилагана последователно от боевете за Лисичанск и Соледар, през Бахмут и Авдеевка, до падането на Вугледар, сега се проектира върху последната голяма отбранителна линия на Киев в Донецка област – конгломерата Славянск-Краматорск-Дружковка-Константиновка. Логиката тук е чисто геоикономическа и ресурсна: град, който не получава снаряди, гориво и свежи попълнения, рано или късно се превръща в капан.
Но тук възниква един важен детайл. Анализатори от западни военни институти често изтъкват, че този метод изисква изключително голям ресурс от артилерийски боеприпаси и постоянно разузнаване в реално време. Дали руската армия може да поддържа това темпо по целия фронт, без да изтощи собствените си логистични депа? Данните за производството на руския военнопромишлен комплекс в заводи като „Курганмашзавод“ и „Уралвагонзавод“ сочат трисменен режим на работа, но оръжейните доставки за Украйна от страна на НАТО също претърпяват преструктуриране, макар и с огромни административни закъснения. На преден план излиза въпросът за капацитета на пътищата.
