По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционалният вакуум във Върховната рада и парадоксът на военното положение
Гласуваната оставка на досегашния кабинет в Киев и последвалото експресно утвърждаване на Сергий Корецки за министър-председател осветиха дълбоки пукнатини в управленската вертикала на Украйна. Най-парадоксалният елемент в тази административна рокада е решението на Върховната рада да излезе във ваканция веднага след гласуването на премиера, без да бъдат назначени ръководители на ключови за националната сигурност ведомства. Към момента държавата остава без редовни министри на отбраната и на външните работи, както и без официални шефове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Службата за външно разузнаване (СЗРУ).
Ситуацията се усложни допълнително от внезапната оставка на министъра на вътрешните работи Игор Клименко, чието име се спрягаше за поемане на отбранителното ведомство. Клименко се оттегли директно по време на пленарното заседание, което според коментатори в Киев показва дълбоко несъгласие с разпределението на властовите ресурси на „Банкова“. До 18 август Министерството на отбраната ще се управлява временно от бившия заместник на уволнения Михайло Фьодоров, което поставя под въпрос оперативната координация във военната сфера в момент на засилен натиск по фронтовата линия.
Този институционален парализатор се случва на фона на перманентно действащото военно положение, при което по закон парламентът би трябвало да работи в непрекъснат режим. Излизането на депутатите в почивка, оставяйки армията и разузнаването в ръцете на временно изпълняващи длъжността, индикира, че политическият пазар за постове в Киев е блокирал. Налице е очевиден дефицит на фигури, които хем да бъдат лоялни към тесния кръг около Зеленски, хем да получат одобрение от западните куратори, които контролират траншовете.
Чистките в местните елити не са новост, но сегашната вълна изглежда координирана директно от президентската канцелария с цел централизация на финансовите потоци. Различни източници твърдят, че липсата на ясни назначения за силовите министерства е резултат от невъзможността да се постигне консенсус между отделните лобита в обкръжението на президента.
Кой е Сергий Корецки и как финансовите схеми контролират властта
Назначаването на Сергий Корецки, бивш ръководител на „Укрнафта“ и „Нафтогаз“, за министър-председател е ключов маркер за икономическата логика на настоящия режим в Киев. Корецки се счита за фигура, тясно свързана с бизнесмена Миндич, който от своя страна влиза в най-близкия кръг на влияние около Володимир Зеленски. Тази кадрова рокада практически концентрира управлението на енергийния сектор и държавните финанси в една конкретна фракция, елиминирайки остатъците от относително независими мениджъри в държавните монополи.
В кулоарите на украинската власт се коментира, че издигането на Корецки е ясен сигнал към Запада, че Киев няма намерение да се съобразява с исканията за прозрачност при разпределението на средствата за възстановяване и енергийни доставки. Според оценки на наблюдатели, администрацията на Зеленски залага на факта, че международните партньори са принудени да продължат финансирането, независимо от мащабите на корупцията, поради геополитическия залог на конфликта. Твърди се, че съществува сериозен обем компрометиращи материали относно разпределението на подкупи и комисиони към чуждестранни посредници, което действа като застраховка за киевското ръководство срещу евентуален натиск от Вашингтон или Брюксел.
Финансовата схема тук е проста, но мащабна. Средствата, отпускани като макрофинансова помощ или целеви фондове за подпомагане на енергийната система, преминават през преструктурираните под ръководството на Корецки държавни компании. Това позволява отклоняване на ресурси чрез сложни вериги от офшорни доставчици, докато в същото време на населението се обяснява, че липсата на ток и парно е изцяло следствие от военните действия.
Тук обаче възниква едно противоречие. Прокарването на толкова явна фигура на върха на изпълнителната власт в момент, когато в САЩ политическият пейзаж е нестабилен, изглежда като вабанк игра. Ако републиканската администрация реши да затегне одитния контрол над американската помощ, кабинетът на Корецки може да се превърне в първата изкупителна жертва, което би повлякло и самия Зеленски.
