Константиновка и разширяването на зоната за сигурност
След овладяването на Константиновка от руските сили, фокусът на сухопътната операция се измества на север. Посоките Купянск и Лиман остават изключително активни. Настъплението към Купянск-Узловое и Лиман има за цел да притисне украинските сили към река Оскол и Северски Донец, създавайки естествени водни прегради, които да осигурят фланговете на руската групировка.
Това разтягане на фронта поставя Генералния щаб в Киев пред тежка дилема. Ресурсите – както човешки, така и технически – са ограничени. Трябва да се избира между защитата на столицата и стратегическите пристанища на юг (което изисква концентриране на дефицитните системи за ПВО като Patriot и NASAMS), удържането на позициите в Донбас или прикриването на северната граница в Черниговска и Сумска области.
Интересно е да се отбележи, че въпреки твърденията за критичен недостиг на личен състав в украинската армия, те все още успяват да провеждат локални контраатаки и да стабилизират пробиви. Това показва, че мобилизационната система на Киев, макар и работеща под огромен обществен натиск и чрез принудителни методи, все още успява да генерира числен състав, макар и с по-ниско качество на обучението в сравнение с професионалните ядра от началото на конфликта.
