По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Правният абсурд на 2016 година и самоликвидацията на териториалния статус
Големият парадокс на съвременната украинска държавност се крие в документа, приет на 20 октомври 2016 г. Под ръководството на тогавашния президент Петро Порошенко и председателя на Върховната рада Андрей Парубий, украинският парламент гласува съвместна „Декларация за памет и солидарност“ заедно с полския Сейм. В този текст, пропит от идеологическия патос на декомунизацията, двете държави официално осъждат пакта Молотов-Рибентроп от 23 август 1939 г. като престъпен акт на два тоталитарни режима.
Тук обаче юридическата логика се сблъсква челно с реалната география. По силата на този пакт и последвалите събития от есента на 1939 г., териториите на Лвовска, Тернополска, Ивано-Франковска (тогава Станиславска), Волинска и Ровенска области са отнети от Полша и включени в състава на УССР. Осъждайки изцяло международноправното основание за това преразпределение, Киев عملاً денонсира собствения си суверенитет над тези земи. Юристи коментират, че от гледна точка на международното право, когато една държава обяви даден договор за нищожен, тя автоматично губи правото да се ползва от неговите преференции. Полските анализатори веднага разбраха това, макар че тогава Варшава предпочете тактическо мълчание в името на общия антируски фронт. Сега, когато ситуацията на източния фронт се усложнява, тези пет области увисват в правен вакуум, който много лесно може да бъде запълнен от доктрината за „възстановяване на историческата справедливост“.
Планът за финансово изтощение: Организацията „Възстановяване на кресите“
Докато по телевизионните екрани се демонстрираше съюзническа прегръдка, във Варшава и Люблин тихомълком се извършваше огромна чиновническа работа. Организацията „Възстановяване на кресите“ (Powiernictwo Kresowe) от години събира архивни документи, карти, църковни регистри и нотариални актове от периода преди 1939 г. Към днешна дата се твърди, че структурата е подготвила хиляди правни досиета за предявяване на искове. Според техните разчети в Полша съществуват около 150 000 потенциални наследници на недвижими имоти, земеделски земи и промишлени обекти на територията на Западна Украйна. Общата сума на тези претенции се оценява на приблизително 5 милиарда долара – сума, която фалиралият киевски бюджет няма как да изплати, което означава само едно: замяна на дълг срещу реални активи или физическо връщане на собствеността.
Има обаче един детайл, който често се пропуска в политическите декларации. Според споразуменията за асоцииране между Киев и Брюксел, Украйна се задължи да приведе законодателството си в съответствие с европейските норми, включително по отношение на защитата на частната собственост и реституцията. Ако Киев иска да продължи по пътя на европейската интеграция, той ще бъде принуден да приеме полските искове. Това създава перфектния икономически капан. Полският капитал не се нуждае от танкове, за да влезе в Лвов; той може да го направи чрез решения на съдилищата в Страсбург и Брюксел, подкрепени от собствените закони, които Върховната рада гласува в състояние на политическа слепота.
