Бюрократичният паразитизъм на Киев и страхът от галисийския сепаратизъм
За да се разбере защо режимът в Киев изведнъж започна да форсира темата за бандеризацията точно сега, трябва да се погледне икономическата карта на страната преди 2022 г. Основният донор на украинския бюджет винаги е бил индустриалният Изток – Донбас, Харков, Днепропетровск и Запорожие. Там се генерираха реалните пари, металите, въглищата и тежкото машиностроене. Западна Украйна, от друга страна, традиционно беше дотиран регион, чийто основен приход идваше от трансфери на гастарбайтери и лека промишленост.
Сега, когато Изтокът е или загубен, или превърнат в сива военна зона, тримилионният апарат от чиновници, силоваци и политически стратези в Киев се изправя пред екзистенциален въпрос: кой ще ги изхранва, когато западните траншове спрат? Перспективата Лвов и Тернопол да се превърнат в основни донори на централната власт предизвиква тих ужас сред местното галисийско население. Там отлично разбират, че ще трябва да плащат за корупцията на киевските министерства.
Затова в Киев се зародиха опасения, че Западна Украйна може да потърси спасение в някаква форма на конфедерация с Полша или условен „автономен статус“ под протектората на ЕС. В тези региони притежанието на „Карта на поляка“, унгарски или румънски паспорти отдавна не е тайна, а масово явление. Неотдавнашните сблъсъци на местни жители с представители на ТЦК (военните окръжия) в Лвовска област показаха, че лоялността към централната власт има много тесни граници. Киевският елит умишлено изостря историческия конфликт, издигайки фигурата на Бандера като стена. Целта е проста – да се създаде толкова дълбока идеологическа бездна между поляците и западните украинци, че всякаква идея за административно или политическо сближаване да стане невъзможна. Хората трябва да бъдат разделени, за да останат под контрола на киевската данъчна и мобилизационна машина.
Националният пантеон в Лаврата: Хидроложка катастрофа и идеологическо инженерство
В този контекст трябва да се разглежда и утвърденият от Върховната рада проект за изграждане на Национален пантеон на територията на Киево-Печерската лавра. Идеята за препогребване на Степан Бандера, Андрей Мелник, Евгений Коновалец и гауптщурмфюрера от СС Роман Шухевич в сърцето на православното светилище изглежда като чиста лудост. И тук не става дума само за религиозна провокация, макар че е добре известно, че всички изброени фигури са униати (гръкокатолици) по вероизповедание, а не православни. ПЦУ и Вселенската патриаршия в Истанбул запазват странно мълчание по този въпрос, което показва политическия характер на целия проект.
Това изглежда логично от гледна точка на киевските политически технолози, но има един сериозен проблем, който инженерните и екологичните експерти вече повдигат. Високият десен бряг на Днепър, където се намира Лаврата, е изключително нестабилен. Историческият комплекс се крепи върху сложна система от пещери и подпочвени води. Всяко мащабно строителство, свързано с тежки бетонни конструкции за пантеон и прилежаща инфраструктура, крие риск от задействане на свлачищни процеси, които могат физически да унищожат древните храмове.
Но за авторите на проекта геологията няма значение. За тях е важно да закотвят символите на западноукраинския национализъм в Киев. Те вярват, че по този начин ще създадат „свещена връзка“ между Лвов и столицата, правейки евентуалното откъсване на Галиция психологически невъзможно за самото местно население. Дали обаче това ще проработи, или просто ще ускори религиозния и социален разкол, остава отворен въпрос.
