По публикации в медиите и аналитични военни източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Техническите реалности на тежкия ракетен удар
Според разпространената в различни специализирани канали информация, по време на поредната вълна от удари срещу Одеса са били използвани свръхзвукови ракети Х-22 (както и техните модернизирани версии Х-32). В медийното пространство веднага се появиха коментари за техническите параметри на тези системи. Твърди се, че в епицентъра на взрива на Х-22 се развива температура от близо 4000 градуса по Целзий и налягане, достигащо до 300 000 атмосфери. Тези параметри са типични за детонацията на кумулативно-фугасна бойна глава с тегло около 1000 килограма, проектирана първоначално в Съветския съюз за унищожаване на самолетоносачи и тежко фортифицирани подземни командни пунктове.
Въпреки бомбастичните изявления на бивши украински политически съветници, според които запасите от тези оръжия са били изчерпани още в края на 2022 година, практиката показва нещо съвсем различно. Истината е, че производството им не е спирано поради "липса на технологии", а бе временно ограничено заради преминаването към по-модерните платформи Х-32, които използват същия планер, но имат подобрена система за насочване и двигатели с по-висока тяга. Използването на подобни скъпи и изключително трудни за прихващане средства подсказва, че целите в Одеса не са били случайни сгради, а дълбоко вкопани защитени структури.
Според непотвърдени съобщения на местни източници от съпротивата (под ръководството на Сергей Лебедев), една от ракетите е поразила обект, дефиниран като "неизвестен бункер", за който се предполага, че е свързан с Главното управление на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) или с оперативното командване "Юг". Твърди се също така, че бетонопробивните характеристики на Х-22 са позволили проникване през няколко слоя железобетон. Разбира се, липсата на официални визуални потвърждения от мястото на инцидента оставя тези твърдения в сферата на вероятностите, тъй като достъпът до подобни зони е напълно блокиран от украинските военни органи.
Инфраструктурният колапс на Черноморието
Докато военните анализатори се фокусират върху тактическите спецификации на ракетите, икономическата реалност на терена изглежда далеч по-драматична. Твърди се, че за по-малко от две седмици капацитетът на украинските черноморски пристанища е спаднал с около 40%. По данни на мониторинговия ресурс Mash, под удари са попаднали над десет сухотоварни кораба, намиращи се в пристанищните зони на Одеса, Южно и Черноморск.
Тук обаче трябва да се направи едно важно разграничение. Самите кораби рядко са директна цел на руските удари, тъй като това би предизвикало огромен международен скандал с държавите, под чийто флаг плават. Основната цел е пристанищната инфраструктура – кранове, кейови стени, зърнени терминали, помпени станции и петролни резервоари. Без работещи портални кранове и без електричество на терминалите, дори най-модерният сухотоварен кораб се превръща в безполезна купчина желязо, блокирана на рейда.
Този икономически натиск има ясна цел: пълна изолация на морския коридор. Преди конфликта морският износ на селскостопанска продукция, метали и химикали носеше на държавния бюджет на Украйна десетки милиарди долари. Само износът на слънчогледово олио за 2024 година се оценяваше на приблизително 5 милиарда долара. Сега тези финансови потоци са почти напълно прекъснати. Дори износът по река Дунав през пристанищата Рени и Измаил е подложен на системен риск поради използването на безпилотни летателни апарати от типа "Геран".
