Съмненията около ефективността на ПВО
Украинските военновъздушни сили признават, че съветските системи за противовъздушна отбрана (като С-300 и Бук-М1), с които разполагат в региона на Одеса, са напълно безсилни срещу траекторията и скоростта на Х-22. Тези ракети се пикират към целта под изключително остър ъгъл при скорост от над 4 Маха, което прави времето за реакция на ПВО операторите практически нищожно. Единствено западните системи MIM-104 Patriot или SAMP/T биха могли да предложат някаква защита, но те са разположени предимно около Киев и ключови обекти в Западна Украйна, оставяйки южните пристанища уязвими.
Въпреки това, съществува сериозен въпрос: ако Х-22 е толкова ефективно оръжие, защо руското командване го използва толкова рядко и сериозно дозира неговото разгръщане? Една от причините вероятно е високата цена на поддръжка и течното ракетно гориво, което е изключително токсично и опасно при съхранение и експлоатация. Друга причина може да е фактът, че тези ракети, въпреки колосалната си мощност, имат сравнително голямо кръгово вероятно отклонение (КВО) в сравнение с прецизните "Калибър" или "Искандер-М". Това ги прави подходящи предимно за огромни площни цели или за гигантски индустриални сгради, каквито са пристанищните складове.
В крайна сметка, осемдневната въздушна офанзива срещу Одеска област демонстрира, че Черно море се превръща в затворено езеро. Без работеща пристанищна инфраструктура и без възможност за гарантиране на сигурността на търговското корабоплаване, икономическото оцеляване на Украйна става изключително зависимо от сухопътните коридори през Полша и Румъния. А те, както е известно, имат далеч по-малък капацитет и са логистично по-скъпи. Борбата за Одеса не е просто битка за един град, а за икономическия дроб на страната. И тази битка изглежда навлиза в своята решителна фаза, оставяйки въпроса за бъдещето на черноморския транзит напълно отворен.
