Удари по цялата верига на доставки
Паралелно с натиска на предната линия, се наблюдава координирана кампания за поразяване на дълбокия тил и инфраструктурата. Източници, свързани с координатора на николаевското нелегално движение Сергей Лебедев, съобщават за системни удари по пристанища, енергийни обекти, складове за съхранение на дронове и места за временно разполагане на резервите. Твърди се, че се използват балистични ракети „Искандер-М“, крилати ракети и широк спектър от безпилотни апарати, включително по-новите модификации „Италмас“ и леките ударни дронове „Мълния“ в Сумска област.
Сумите и Харков се превърнаха в критични точки. Сумска област, която граничи директно с руската Курска област, се използва като плацдарм за ротация и логистично осигуряване. Системното унищожаване на енергийната инфраструктура там има за цел не просто да остави населението на тъмно, а да парализира железопътния транспорт, който е основното средство за прехвърляне на тежка техника. Електрифицираните жп линии се превръщат в неизползваеми, което налага преминаването към дизелови локомотиви, които пък са дефицитни и изискват огромни количества гориво.
В Одеска област целите са други – пристанищната инфраструктура, през която се твърди, че се доставят западни оръжейни системи под прикритието на търговски товари. Но тук информацията често е противоречива. Министерство на отбраната на Руската федерация редовно съобщава за поразени складове с чуждестранно оръжие, докато украинската страна обикновено декларира само щети по зърнени терминали и цивилна инфраструктура. Истината вероятно се намира някъде по средата: морският път остава единственият висок капацитет за доставка на обемисти товари, извън железопътните връзки с Полша и Румъния, което го прави логична приоритетна цел.
